Texting with Mr. Avery

28

Усетих колко близо е до мен докато не застана пред мен.

-Ана.... Искам да ти обясня всичко...

-Какво има да ми обясняваш? Излезе със сестра ми, след това разбра, че все още имаш чувства към бившата си приятелка.... И... И я целуна. - обясних вместо него.

-Не... Не я целунах аз! - оправда се той.

-Но не я и спря!... Искам да те попитам нещо... Ако не ви бях видяла.... Някога щеше ли да ми кажеш, че бяхте излязли заедно? Щеше ли да ми кажеш, че я целуна? - Той замълча.

-Не знам дали щях да ти кажа или не, но искам да ти кажа друго... Излязох с нея само защото ме постави в неудобно положение. Имах важна среща, а тя я прекъсна по средата и бях принуден да изляза.... - значи тя насила го е накарала да се съгласи?

-И какво.. ти се съгласи и си спомни за старите чувства?.

-Какво? Нее! Няма такова нещо като стари чувства,Ана! Колко време бяхме заедно, Ана? Седмица? Две? - какво цели?

-Няма значение... - бях прекъсната.

-За мен има! За това време успях да разбера, че ти си първата в която се влюбих! В която наистина съм влюбен! Разбрах, че не съм изпитвал нищо истинско със сестра ти.... И разбрах, че не мога без теб, Анабел Блейк! - речта му ме докосна и вече усещах горещите сълзи по бузите си.

-Ами ако отново се лъжеш? Ако и това което изпитваш към мен не е истинско? Ако някой ден срещнеш друга по-добра от мен и си кажеш "мога да имам нещо много по-добро.". Ако вече си наистина убеден, че тя е най-доброто за теб?Ще ме оставиш, защото ще осъзнаеш, че е вярно!

-Какво говориш! - Той хвана брадичката ми, карайки ме да го погледна в очите. - Няма по-добра от теб в каквото и да е! Няма друга която да ме кара да се чувствам някак си несигурен в действията си! И най-вече никога няма да те заменя просто така! Никога няма да те оставя Ана.! Само ми дай шанс. Обещавам, че ще стоя далеч от сестра ти!

-Не знам, Джак.... Може би ние не сме един за друг... - отново бях прекъсната.

-Но може и да сме! Няма как да разберем ако не опитаме! - беше прав. Може би наистина трябва да му дам шанс.

-Добре... Нека опитаме. - след думите ми той се усмихна широко и ме прегърна, няма да лъжа изненадах се, но ми хареса. За пръв път бяхме толкова близки. Мислех, че това е най-голямата изненада за днес. Е, сгреших.... Той ме целуна.! След като се отдели от мен ме погледна в очите. Усещах толкова много уют, поглеждайки към тях, чувствах се като у дома си там. В прегръдките му... с целувките му.

-Първата ни целувка.... - отбеляза той. Усмихнах се, кимайки срамежливо.

-Трябва да вървя... Ще се видим утре.. - тъкмо щях да се обърна, но той хвана ръката му.

-Последен въпрос!.... Кой те покани на среща?-засмях се заради начина по който го каза.

-Това сега няма значение.... До утре, Джак! - казах, целувайки го за последно по бузата и си тръгнах.
Когато се прибрах получих съобщение от него.

Джак:Благодаря ти! Обещавам да не те разочаровам.

Ана:Надявам се да спазиш обещанието си! 😐

Джак:Аз също.

Джак:😓

Ана:Какво?😨

Джак:Ъм...😁😁😁😅😓Автокоректора редактира думата и да....

Ана:А какво искаше да напишеш? 🙁

Джак:Аз.... Скърцам. 😓

Ана:Какво? 😂😂😂

Джак:.... ☺️

Ана:.... 🙂

Ана:... Лека нощ, Джак! 🙂

Джак:Лека нощ, Ана! ☺️