Texting with Mr. Avery

6

Повика ме отвън за да ми върне телефона. Защо? Защо просто ме пусна ей така с предупреждение? Ако бях направила това при някой от другите учители те биха ме пратили при директора. Но той не го направи...

Цял ден не мислех за нищо друго,освен за това което направи. Така стигнахме до часът за консултация. Седнах на чинът си и изчаках да дойде. Докато чаках получих съобщение от Джак.

Джак:Хей!

Ана:Хей, Джак.

Джак:Може ли да те попитам нещо.?

Ана:Разбира се! 🙂

Джак:Ако аз.... Ако ми се налага да работя с хора... Много хора.

Ана:Хайде, нямам цял ден! 🙃

Джак:Ако трябва да поддържам нормални отношения с тези хора и се опитвам, но един от тях ме кара да правя изключения.

Джак:Какво значи това?

Ана:Честно казано нямам предава. Може би имаш симпатии към този човек. Имам предвид лични симпатии....

Джак:А не трябва... Както и да е, ще ти пиша по-късно.

Джак:До после, непозната!

Ана:До после, Джак! 🙂

Тъкмо оставих телефона си и консултацията започна. Отново ми връчи лист с въпроси, но този път се опитах да се съсредоточа. Той ми направи нещо като услуга. Ако ме бяха повикали при директора нашите щаха да разберат,а тогава щяхме да се скрахме още по-сериозно.

С тях не се разбираме от около три месеца. Всичко беше наред, докато не им казах че избирам да уча тук. Те се опитваха да ме накарат да се преместя при сестра си - Лариса, но когато не промених решението си те започнаха да правят коментари на всяко мое действие. Това ме изкарва извън равновесие.! Винаги ме сравняват с нея.

Тъкмо приключих с последният въпрос когато чух отново същата мелодия да се разнася из стаята.

-Времето ви свърши, моля предайте листа с отговорите ви! - станах, внимавайки да не повторя глупостта да падна. Когато успях да стигна успешно до него му предадох листа и се върнах на мястото си.

Може да се каже, че имах перфектна гледка към него от мястото си. Очите ми следяха всяко негово движение докато проверяваше отговорите ми. Тогава спря. Повдигна главата си и ме повика.

-Да не би някой да ви разсейва? - това пък от къде му хрумна.

-М-моля?

-Проверих отговорите ви и смятам, че сте се справили добре, но защо не успяхте да отговорите правилно, поне на една част на въпросите ви,  които дадох по време на часът ми.?

-Аз... Не знам. Може би наистина съм разсеяна. Но този път се опитах да се съсредоточа и мисля, че почти успях. Сър.

-Добре, надявам се да се съсредоточавате по-често... Свободна сте!-за пръв път го виждах да се усмихва. Сладък е. Чакай какво? Консултацията свърши?

-Но... Часът още не е свършил!

-Имам личен ангажимент и трябва да приключа по-рано. За това можете да си вървите. - кимнах и събрах вещите си.

Бях разпръснала повечето си неща по чина, и ми отне време да ги събера прилежно. Казвах си: Не бързаш за никъде, направи го както трябва. Но сега ми се иска да бях грабнала раницата си и избягала от тук.