Texting with Mr. Avery

2

Понеделник! Обикновено обичах да ходя на училище, но колкото и да го обожавам ненавиждам ставането рано.

Днес беше нормален ден като всеки друг. Отивам на училище срещам се с Клара и заемам мястото си в класната стая. Имаме първи час литература и очаквам учителката да влезе всеки момент. Стомахът ми беше на топка. Обичам литературата, но последните дни отцъствах и не бях много наясно с материала.

Очаквах всеки момент госпожа Малоун да влезе и да преподаде урока си. Повечето бяха отворили учебниците си и бяха забили носовете си в тях. Явно ще изпитва. С моят късмет ще изпита точно мен...

Тъкмо започнах да се отчайвам съвсем, когато вратата на стаята се отвори и през нея влезе млад мъж или по-скоро момче. Имаше русо-кафява коса, която беше пригладена назад, в малък кок и може би кафяви очи. Беше облечен с черен панталон и бяла риза, която прозира и излага на показ някои от татуировките му. Изглеждаше съблазнително?

-Добро утро на всички! Надявам се да не сте ме забравили! - поздрави и седна на мястото си.

-Да сме го збравили? - прошепнах по-скоро на себе си.- Клара! Кой е той! - извиках  шепнешком на приятелката си.

-Съвсем забравих да ти кажа! - погледна ме виновно.

-Какво да ми кажеш?

-Това е новият ни учител по литература. Госпожа Малоун напусна спонтанно и се наложи да ѝ намерят заместник.

-Не успя ли да ми кажеш по-рано?!

-Съжалявам, но забравих.-извини ми се. Защо изобщо ѝ викам? Тя няма вина.

-Извинявай! Бях притеснена да не ме изпита и съвсем откачих.

-Забелязах. С твоят късмет ти си първата! - каза и двете се засмяхме, привличайки вниманието на всички и най-вече на новият ни учител.

-Нещо смешно ли казах, госпожице Брендън? - попита сериозен той. Гледаше към Клара, очаквайки отговорът ѝ. Тя се смути и наведе виновно глава.

Изумих се на начина по който караше хората са се съобразяват със него. Бях се загледала в него и изведнъж докато изучвах чертите на лицето му, погледите ни се засякоха. Каза нещо, но то така и не успя да достигне до мозъкът ми.

-Анабел! - сръга ме Клара, карайки ме да откъсна поглед от очите му.

-Какво... ? - тогава усетих, че всички се взираха в мен, а този път погледа му беше прикован върху мен.

-Попитах ви за името ви госпожице....?

-..... Анабел Блейк. - опитвах се да не го поглеждам в очите, но беше трудно. Накрая се предадох....