Texting with Mr. Avery

19

Цял ден търсех Джак за да му се извиня, но никъде го нямаше. Единствената надежда която ми остана беше часът по литература.

Чаках да дойде, но така и не се появи. Дойде заместник. Защо не дойде? Толкова много ли ме намрази? Не е дошъл на работа само за да не ме види? За да не разговаря с мен?

Трябва да му се извиня.! Няма да издържа ако продължава да ми се сърди. Ако се премести заради мен? Не! Защо? Какво го спира? Искам ли да остане? А защо? Искам ли нещо да го задържа? Искам ли аз да съм причина за оставането му? А възможно ли е?.... Трябва да му кажа!

До краят на часовете мислех къде мога да го намеря. Исках да отида до тях и да му кажа, но с малката подробност че не знам адреса му. Мислех, мислех и накрая реших да проверя в денонощното кафене.

Беше ми казал, че обича да ходи там. Може би наистина е там. Веднага щом идеята връхлетя в главата ми изхвърчах от училището и се запътих към кафенето.

Отне ми време за да стигна, защото не помних много добре пътя, но успях. Щом влязох в кафенето се огледах. Той беше там! Сякаш бях замръзнала на мястото си докато една жена не ме помоли да се преместя от изхода.

Седнах на една маса не много далеч от него, неоткъсвайки поглед от него. Какво ме спира да му призная, че го харесвам? Какво ме спира да отида там? Докато се опитвах да събера кураж ми хрумна идея. Той един вид ми призна чувствата си. Направи го с писмо. Мога да му отвърна с такова, нали?

Повиках Грета и я помолих да не казва нищо. Споделих ѝ плана си и тя реши да ми помогне. Взех един лист и химикал и започнах да пиша.

Чудех се как ще формирам и едно изречение, но щом започнах да пиша сякаш сърцето ми си изля всичко. Дори не се замислях, а ръката ми сама се движеше по листа, образувайки думи. Когато бях готова подадох листа на Грета, а тя го занесе на Джак. Сега какво?..

ГТНДж.

Стоях в кафенето, дочитайки поредната книга, когато Грета дойде и ми подаде някакъв лист.

-Какво е това? - тя се усмихна и го пусна на масата.

-Имаш си обожателка! - подхвърли весело и продължи със задължението си да обслужва клиентите. Какво значи това?
Разгънах листа, а написаното вътре ме изненада.

"Може би е малко късно да ти отговоря, но ти така и не се появи. Търсех те цял ден за да ти кажа две неща.

Първото е, че наистина много съжалявам, че ти казах онези неща. Нямаш си и на представа какво си мислех. Имах чувството, че ще ме оставиш. Да, точно така. Стархувах се да не си тръгнеш!

Защо? Това е втората причина! Аз разбрах, че наистина не искам да си тръгваш! Че колкото по-далеч от мен си, толкова по-трудно ще ми бъде да не мисля за теб!

Всичко това доведе до втората причина. Харесвам те, Джак! Харесвам те като нещо повече от приятел! И не искам да те изгубя!

Ако все още искаш да говориш с мен или изобщо да се срещнем... Знай, че съм близо. По-близо от колкото очакваш. Дори може би зад теб...

           От Ана"