Texting with Mr. Avery

35

Колкото и да не исках нямаше как да избегна разговора с Джак. След часовете той ме чакаше малко по-надолу по улицата. Изглежда, че не беше в настроение, тъй като го поздравих, а той не ми отговори. Влязох в колата и го изчаках да потегли. Отново тишина се бе наместила между нас, но този път тя не беше от онези приятни тишини споделящи помежду ни.

Не, беше различно. Усещаше се напрежение, неизказани чувства и страх. Мога да кажа, че изпитвах от всичко. Ами ако иска да се разделим? Преди да се усетя вече бяхме пристигнали.

Щом влязохме той дори не ме удостовери с поглед, отиде до кухнята. Сърди ми се... Все още мисля за това което направих снощи. Знам, че не беше правилно, но и неговата реакция не ми дава мира. Какво ми има? Спуснах се по стената и седнах на пода.

-Добре ли си? - появи се Джак.

-Не... - казах тихо. Този път аз избягвах очен контакт с него, но въпреки това той седна до мен.

-....Знам,че не постъпих правилно като излязох... - започнах аз.

-Не става въпрос за това кое е правилно и кое е грешно, Ана. Тук става въпрос за отговорност. Ти си непълнолетна. Нямаш място на такива места, а още по-малко да се напиваш там. Знаеш ли какво можеше да ти се случи?

-.. Знам. - сякаш гласът ми се бе изгубил.

-Не те съдя! Нито те поощрявам! Просто искам да си помислиш за това какви можеха да са последствията.

-Разбрах, че не трябваше, но трябва ли да се държиш така с мен? - попитах го.

-Как се държа с теб? Просто ме е грижа за теб...

-Държиш се с мен сякаш съм дете или някоя от ученичките на които преподаваш!.

-А не си ли? Буквално ти си дете, Ана! А да не говорим, че си и моя ученичка!...-прекъснах го.

-Не съм само това, Джак!

-А какво тогава си?

-Забрави ли, че съм и твоя...

-Какво? Моя приятелка? Ана ти не си моята приятелка! Ти не си онази невинна Ана, която би се изчервила или дори не би си помислила да отиде на клуб, а да не говорим за алкохол.! - Какво иска да каже?

-Какво имаш в предвид? Че вече не съм това което си харесал? Или че никога не съм била нещо което харесваш?

-Какво говориш, Ана!?

-Всичко ми е ясно, Джак! Ти не ме харесваш, никога не си ме харесвал като нещо повече!

-Ана, престани!

-Да престана? Защо? Защо просто не ми кажеш, че не те привличам или... - спрях веднага щом разбрах какво казах.

-За това ли е всичко? Мислиш, че не ме привличаш? Помниш какво стана, нали?... - след известно време мълчание от негова страна станах от пода и избърсах сълзите стекли се по лицето ми. Щях да си тръгна. Щом той няма какво да ми каже, аз нямам какво да търся повече тук. Взех раницата си и се запътих към вратата,тогава усетих ръцете му около мен. Беше ме прегърнал в гръб.

-Не искам да си мислиш това!.... Ти си прекрасна! Харесвам те,мога да кажа че съм влюбен в теб, Ана! Искам да разбереш, че онзи ден изгубих умът си! Привлече ме толкова много, че вече загубих разума си. Оставаше ми съвсем малко да загубя и контрола си!... Не исках на сутринта да се събудиш и когато разбереш какво сме направили да ме напуснеш! Да съжаляваш! Не исках.... - преди да продължи се обърнах към него и слях устните ни.

-Никога няма да съжалявам да бъда с теб, Джак! По какъвто и да е начин аз съм луда по теб! Никога, никога няма да съжалявам! - отново го придърпах в целувка, а неусетно така стигнахме до спалнята му.

-Не ме оставяй, Ана! - помоли ми се.

-Никога, Джак! - казах ѝ отново свързахме устните си.
Исках го! Исках да бъда свързана по този начин с него! Бях готова да го направя! Бях готова да му се отдам! Да бъда негова.!