Texting with Mr. Avery

31

Събудих се от някакви удари по дървена повърхност. Врата? Отворих очите си и тогава си спомних, че не съм в къщи. Бях в спалнята на Джак? Кога сме се преместили? Опитах се да стана, но нещо ми пречи. Ръката на Джак. Беше заспал до мен като едната му ръка се намираше върху корема ми, а кракът му върху моите два.

-Джак! - опитах се да го събудя. - Джак, някой ще разбие вратата ти!

-Още пет минути...! - измърмори сънено.

-Хайде, ставай! Трябва да тръгвам мисля, че има някой долу! - след още молби отправени към Джак, той ме пусна.
Изправих се и погледнах през прозореца. Отвън имаше спряла кола.

-Джак очакваш ли някого?-попитах притеснено.

-Не....защо?-изправи се от леглото и погледна през прозореца. - О, не. - тъкмо щях да го попитам какво има в предвид когато от долу се чу вик:

-Хайде,Джак няма да те чакаме вечно!

-Кой е това? - попитах го.

-Това са приятелите ми.... Преместихме се заедно и имат ключ за къщата ми, но добре че не съм им дал за стаята си. - обясни ми на бързо.

-Как ще се измъкна, сега? - казах по-скоро на себе си.

-Не искаш ли да се запознаеш с тях? -въпроса му не стигна до мозъка ми, погледнах го все още, мислейки за проблема си.

-Трябва да си вървя, Джак! Измисли нещо! - Той се изправи и дойде до мен.

-Сега ще сляза долу и ще се опитам да ги изгоня по-възможно най-бързия начин. Не се притеснявай, чу ли ме? - кимнах, а след това ме целуна и излезе.

Мина доста време докато ги "изгони". Накрая реших да изляза от стаята му и се насочих към първия етаж. Когато стигнах до стълбите ги чух да си говорят.

-Няма ли да си намериш някоя да ти отваря вратата? Да ти оправя бъркотията? - подкачи го едно от момчетата.

-Или настроенията!

През останалото време постоянно се заяждаха с Джак и си правеха шеги. Накрая Джак пое нещата в свои ръце.

-Момчета съжалявам, че ще ви разваля момента на загриженост относно мен и моето социално положение, но ще ви кажа, че.... Аз вече си имам някого! И тя е горе.! Така че ако обичате си вървете за да прекарам още малко време с нея!-след речта на Джак те започнаха да му ръкопляскат и да го поздравяват. Накрая всички се изправиха, а един от тях отиде до него.

-Съжалявам, че ви притеснихме, но искахме да ти кажем нещо...-момчето беше прекъснато от друго.

-Корбин започна работа във вашето училище!

-Какво? Зак сериозно? Трябваше аз да го кажа!

-Да, мисля че той трябваше да му съобщя Зак! - каза момчето с кафява коса.

-Това е страхотно! - след като се поздравиха момчетата се насочиха към вратата. Обърнах се и се затичах по стълбите към стаята на Джак. Кух викове и силни смехове, но не обърнах внимание. Не искам Джак да разбере, че ги подслушвах. След около десет минути се появи на вратата.

-Тръгнаха си.... Е, чу ли нещо интересно?

-К-какво? - опитвах се да изглеждам така сякаш не знам за какво говори, но неуспешно.

-Момчетата те видяха да влизаш в стаята! - каза той, смеейки ми се. Усетих как се изчервявам затова му казах, че трябва да си тръгвам.

-Прекарах си страхотно, Ана! Благодаря ти, че дойде! - каза и ме целуна. След това слязох от колата и му помахах... Отново в къщи.