Texting with Mr. Avery

22

Когато с Джак излязохме отново си прекарахме страхотно. Исках да поговорим за онези глупости които каза сестра ми, но той не пожела.

Не знаеше какво точно искам да обсъдя с него, каза просто "не се притеснявай, забрави нека днес не мислим".. Беше невероятно да не мисля за нищо друго. За училището, за родителите ми, за сестра ми и за опасността от връзката ни.

Днес имах час със Джак,след това консултация. През целият час не спря да се усмихва глупаво, на няколко пъти забравяше до къде е стигнал, а най-милото е, че това се случваше всеки път когато погледнеше към мен.

Когато дойде време за консултация успях да събера кураж за да поговоря с него. Исках да си изясним всичко.

-Какво ще правим днес? Надявам се материала да ти се отдава, защото от него зависи голяма част от оценката ти. - опитвах се да го слушам, но моите мисли далеч не бяха свързани с материала.

-Ана..? - преди да се усетя вече беше до мен и ръката му обхващаше моята.

-Джак, трябва да поговорим, наистина! - погледа му излъчваше голяма доза объркване и една част притеснение.

-Добре, слушам те!

-Става дума за нас...-той ме прекъсна.

-Не мисля, че училището е най-подходящото място да говорим за нас. - сподели той, но нямах намерение да се тормозя още дълго с това.

-Джак, важно е...Всъщност точно за това става въпрос. Подходящо?!

-Не те разбирам...

-Не трябва да ни виждат в училище заедно... Защото ти си мой учител, а аз ученичка. - той кимна. - Ами навън? Ако някой ни види и от ръководството разберат? Какво ще стане, Джак?...

-За това ли искаше да говорим вчера? - кимнах. - Ана мен не ме интересува какво ще говорят за теб или дали ще ме уволнят...

-Могат да те вкарат в затвора!... - бях прекъсната от почукване на вратата. Точно преди тя да бъде отворена се отдалечих на прилично разстояние от него.

-Добър ден! Надявам се да не ви прекъсвам... - този глас. Погледнах към вратата... Лариса?

-Какво правиш тук!? - рязко изстрелях въпроса.

-Дойдох да те взема, сестричке! - каза тя, видимо привлечена от Джак. Дори не гледаше към мен.

-Аз имам още двадесет минути до...

-Как си Джак? Значи учител по литература? Радвам се, че си постигнал мечтата си. - какво говори тя? Сваля ли го?

-Лариса...

-Какво ще кажеш да се видим днес? Кога свършваш работа? Можем да отидем на нашето място. - тяхното място?

-О... Звучи добре... - какво! -.. Но съм затрупан с работа и не ми остава много време...

-Хайде, Джак! Нима не можеш да отделиш един час за гаджето си.? - гадже?

-Бившето....

-Виж наистина нямам никакво време днес...

-Тогава утре! Ще ти пиша подробности по-късно! До после Джаки! - Джаки!? Утре? Нейното гадже?

-Довиждане, господин Ейвъри! - казах им и излязох през вратата възможно най-бързо.

Той дори не обърна внимание, че тя флиртува с него! Не му направи впечатление това, че се нарече негово гадже. На всичкото отгоре си уговориха среща. Пред мен!

Бързах да се прибера, защото вече усещах напиращите сълзи. Точно преди да мина през входната врата получих съобщение.

Джак:Съжалявам!😕

Какво? Отново ли, но как?...