Не съм виждала Джак от два дни. Все още не мога да спра да се усмихвам щом си спомня за срещата. Не знам защо бях толкова изплашена от факта да изляза на среща с него.
Той е толкова мил, забавен. Беше много мило да ми покаже мястото на което е прекарал безсънни нощи в учене. Научих нещо за него, но той не ме попита нищо. Мисля, че така бе по-добре.
Освен мисли за него през тези два дни бях бясна, разочарована и тъжна. Сестра ми реши да остане повече и сега ще трябва слушам колко добра е тя. Как мама и татко искат да стана като нея, да уча за адвокат и да наследя кантората.
Но аз не искам това. Искам да бъда самостоятелна и те да се гордеят с мен. Да казват "дъщеря ми постигна това сама". Но реалността е далеч от това.
Бях в мола със сестра ми, когато отидох до тоалетна. Оставих я сама за пет минути и когато се върнах вече говореше с някакво момче. Изглеждаше ми много познат, но беше с гръб към мен и не успях да го позная.
Приближих се по-близо и го познах. Това... Това беше Джак.
-Джак? - успях да привлекат вниманието на сестра ми и това на Джак.
-Ана? - явно и той се изненада от появата ми.
-Вие познавате ли се? - попита сестра ми?
-Да. Ана е моя... ученичка. - стана ми гадно от това което каза, но той е прав. Аз съм просто ученичка. Какво очаквах да каже? Че съм негова приятелка?
-Оу, в такъв случай трябва да ти кажа да внимаваш Ана! Джак много държи на старателността. - каза сестра ми със самодоволна усмивка. Тя от къде знае?!
-Ами вие от къде се познавате? - попитах аз. Какво? Не ревнувам! Нали?
-Джак е бившето ми гадже, сестричке!
-Чакай, вие сте сестри?. - сведох глава. Какво значи това? Излязох на среща с бившия на сестра си?
-Да.. - прекъснах Лариса.
-Аз трябва да вървя. Вие си поговорете! Не сте се виждали от почти година. Имате да си кажете много неща... Довиждане. - казах набързо и си тръгнах.
Цял живот деля каквото и да е с нея! Сега и него ли ще делим? Защо?! Защо точно него?! Преди да се усетя вече бях заплакала.
Бившия на сестра ми! Просто чудесно! Джак ми разказваше за връзката си с нея, а аз за това че не я понасям. Страхотно начало, а? Тъкмо когато влязох в стаята си получих съобщение от Джак, но аз го бях блокирала.
Джак:Защо си тръгна?
Какво?

ANDA SEDANG MEMBACA
Texting with Mr. Avery
Fiksyen PeminatСтоях и наблюдавах от прозерецът. Гледайки как птиците летят ниско се сетих за думите на баба. -Знаеш ли какво се случва когато птиците летят ниско?-след думите ми, усетих как се изправя бавно от стола си и тихомълком се доближи до мен. Усещах дъхът...