Сега какво? Ако нашите разберат за глупавия тест в къщи ще избухне втората световна. И без това не сме в добри отношения...Щом влязох в стаята си бях готова да заплача,но нямаше да се предавам така лесно. Как иска да изкарвам добри оценки и да се съсредоточа в това което върша ако е толкова разсейващ?
Какво говоря? Аз да не би да се интересувам от него? Не!... Не! Какво толкова може да ме разсейва в него? Може би начина по който всички млъкват когато той говори.? Или пък видът му? Трябва да спра да мисля за него. Реших да пиша на Клара. Беше ми написала новият си номер и трябваше да го въведа.
Когато бях готова ѝ писах.Ана:Мина ужасно!
Ана:Направих толкова глупости!
Ана:За малко щях да падна пред него!
Джак:😂😂😂😂
Ана:Изложих се напълно! 😭
Джак:Ъм... Коя си ти?😂😂
Ана:ъм... Какво? Клара?
Джак:Тук няма Клара😂
Ана:Шегуваш се! 😨
Джак:Не.. 😂😂
Ана:Защо не ми каза по-рано?😒
Джак:Беше забавно да чета как си се изложила😉😂😂
Ана:Много смешно! Не ти беше на мое място! 😖
Джак:Така и така си почнала разкажи как точно успя да се изложиш? 😂
Ана:И защо да ти казвам? Имам си толкова много проблеми, че да разказвам и на теб. 😖
Джак:Моля те! Наистина искам да разбера. 😅
Ана:И защо? 🤔
Джак:Ами и ако ти беше в една стая пълна с възрастни дами които не спират да говорят щеше да се интересуваш повече от всичко останало. 😢
Ана:😂Няма да питам!
Джак:Най-накрая приключи! 😆Не съм бил толкова щастлив от както завърших😂
Ана:Завърши? Чакай ти на колко години си!?
Джак:на 22. Защо?
Ана:Просто трябваше да знам дали не си пиша с някой възрастен господин.
Джак:Възрастен господин? 😅Определено не съм възрастен! 😂
Ана:😂
Джак:Ще ми кажеш ли името си?
Ана:Не..
Джак:Защо?
Ана:Защото не те познавам!
Джак:Хайде де, моля! Аз ще ти кажа своето!
Джак:Аз съм Джак! 🙂Сега ще ми кажеш своето и ще сме....
Джак:Чакай защо ти го казах?🤔 Ти вече знаеш нещо за мен!
Ана:😂😂Защото съм неустоима.
Джак:Дори не знам как изглеждаш, но съм сигурен, че е така. 😅
Ана:Това комплимент ли е? 😏
Джак:Може би. 😳
Ана:Добре, трябва да уча така, че ще се сбогуваме!
Джак:Какво неее! Няма да ме оставиш просто така!
Ана:Ъм... Аз не те познавам. Мислиш ли, че ми пука дали те оставям или не?
Ана:Не е като да, знаеш как изглеждам или къде живея. 😂😂
Джак:Мога да го уредя! 😉
Ана:😱
Джак:Така, че ако не искаш да се запознаваш с" възрастния непознат" е по-добре да си пишеш с мен. 🤔
Ана:😂Изнудваш ли ме?
Джак:Да! 😇
Ана:Добре ще ти пиша по-късно "възрастен непознат" 😂😂
Джак:Чакай!
Ана:Какво?
Джак:Не ми каза името си!
Ана:И няма и да го направя!
Джак:Защооо?
Ана:Защото още не си спечелил доверието ми!
Джак:Значи трябва да спечеля доверието ти?
Ана:Точно така.
Джак:Добре, скъпа ще се опитам, но да знаеш.... Аз винаги печеля! 😉
Ана:Ще видим дали и този път ще е така! 🙃
Джак:😑
Ана:До после, Джак!
Джак:До после,.....? До после!

YOU ARE READING
Texting with Mr. Avery
FanfictionСтоях и наблюдавах от прозерецът. Гледайки как птиците летят ниско се сетих за думите на баба. -Знаеш ли какво се случва когато птиците летят ниско?-след думите ми, усетих как се изправя бавно от стола си и тихомълком се доближи до мен. Усещах дъхът...