Texting with Mr. Avery

45

Събудих се в стаята на Джак. Имах главоболие, а ръката ме болеше ужасно много. Когато отворих очите си и погледнах към нея разбрах, че е превързана. Тогава си спомних как се затворих в банята на Джак и как счупих онова огледало. Също така си спомних и причината да го направя. Сълза се стече от окото ми, но я изтрих. Когато се изправих някой влезе през вратата. Беше Джак.

-Добре ли си? - носеше табла с храна. Не му отговорих. Не знаех как. Трябваше ли да кажа нещо?

-Моля те кажи нещо!

-Защо го направи? - попитах го тихо.

-... Не съм го направил, Ана! Не съм ти го причинил...

-Не изглеждаше така!..-бях прекъсната.

-Ана, казвам ти истината, дори ако трябва ще говориш лично с нея! Но дори и да съм го направил ти не трябваше да правиш това! Как ти мина през ума! Знаеш ли какво можеше да ти се случи! Ако раната ти беше още дори милиметър по-дълбока.... Щях да получа инфаркт, знаеш ли!? - разплаках се. Защо продължава да говори по този начин като самият той не се интересува вече. Защо ми крещи като му е все едно!?

-... Съжалявам, Ана! Не исках да ти крещя, но ти наистина много ме изплаши. - каза и ме прегърна. Исках да го отблъсна, но вече нямах сили.

-Моля те, остави ме! - след като го прошепнах, той се отдръпна от мен. По погледа му успях да разбера, че го боли, но вече не бях сигурна.

-Ще се върна след малко.-каза и излезе. Знам, че не се държах много мило, но ме боли. Просто мисълта, че аз щях да се боря докато той вече ни е погребал... Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратата. Бях се загледала в една точка. Нямах намерение да поглеждам на там тъй като нямаше кой друг да е освен Джак. Или поне така си мислех. Беше онова момиче. Колкото и да ми беше неприятно я изслушах.

Тя наистина няма нищо общо с Джак. Наистина е била просто приятелка. Мога да кажа, че наистина постъпих прибързано. Когато го видях и начина по който се държеше, а след това и момичето...

Помолих я да повика Джак, а той дойде веднага. Очевидно е че е подслушвал.Когато влезе в стаята сякаш изгубих ума и дума. Затова станах от леглото и го прегърнах. Успокоих се когато усетих ръцете му на кръста си.

-Значи не се сърдиш, че реагирах така.? - попитах го.

-Нямам причина да ти се сърдя... Но ще те помоля да ми обещаеш нещо.-кимнах.-Повече никога да не си посягаш!

-Обещавам ти, Джак!- след като му обещах той ме целуна. Едва след като се отделихме забелязах розите в ръката му.

-За теб са! - благодарих му с целувка, но докато ги взимах вниманието ми беше приковано на ръката му. Беше превързана.

-Ободох се докато приготвях розите за теб! - това беше толкова мило. Сега заради мен го боли.

-Няма ми нищо, Ана! Не ме боли! Но не мога да кажа същото за теб.

-Щом съм с теб ще мине! - казах му и слях устните ни. Вече бях сигурна. Джак е всичко което искам! Ако го загубя ще остана без нищо. Джак е моето всичко!