Texting with Mr. Avery

13

Джак:Ана?

Ана:Какво?

Джак:Искам да се срещнем! 😐

Ана:Защо така изведнъж?

Джак:Ти не искаш ли? 😓

Ана:Какво? Разбира се, че искам, но... Не знам, не е ли още твърде рано за да се срещнем? 😐

Джак:Ана наистина започвам да си мисля, че не искаш да се срещнем....

Ана:Не е така, Джак. Просто... Страх ме е.

Джак:От какво? Аз не хапя!

Джак:Много. 🙄

Ана:Ами ако не ме харесаш? Ако не съм това което очакваш?

Джак:Ана, не ме интересува как изглеждаш! Важно е да бъдеш себе си. Тази Ана която познавам аз.

Ана: Сигурен ли си?

Джак:Повече от всякога! 🙂

Ана:Съгласна съм.

Джак:С какво? 😕

Ана:Да се срещнем.

Джак:Радвам се, ще се видим на *******от 17:00ч. Става ли?

Ана:Ще те чакам там! 🙂

Джак:Благодаря ти, Ана! ☺️

Ана:До после, Джак! ☺️

Трябва да се срещнем след по-малко от 24 часа. Още от сега се притеснявам. Дали съм го виждала? Срещали ли сме се? Ами ако ме излъга? Ако не иска да се среща с мен?

Какво говоря? Разбира се, че ще иска. Ако не беше така нямаше да ме убеждава да се срещнем.... Нали?

Почти не бях спала цяла вечер. Мислите ми не ми даваха мира. Така до сутринта. Излязох на разходка за да се успокоя, докато се разхождах, изведнъж някой ме събори на земята.

-Съжалявам, добре ли сте? - този глас. Когато отворих очите си пред мен беше не кой да е, а Джак-учителя ми по литература. Когато ме видя ми помогна да стана. Щеше да каже нещо, но не го направи.
Благодарих му и си тръгнах.

Защо ме гледаше така? Защо искаше да каже нещо, но не го направи? След известно време се прибрах.

Започнах да се приготвям за срещата ми с Джак. Сякаш започвам да чувствам нещо към него.... Съвсем се побърках.! След като бях готова тръгнах към уговореното ни с Джак място. Стоях там и го чаках.

Минаха петнадесет минути, но никой не дойде. Какво става? Няма ли да дойде? Но той... Ще дойде! Сигурна съм... Чаках още петнадесет минути, но не дойде. Очите ми се насълзиха, но не заплаках. В мен все още имаше надежда, че ще дойде. Реших да му пиша.

Ана:Джак?

Ана:Къде си?

Ана:Чакам те вече 15 минути.! Всичко наред ли е?

Ана:Защо не идваш?

Той не отговори! Нито дойде. Това някаква шега ли беше? Искаше да дойда за да ми се присмива ли? Видял ме е и си е казал, че съм глупачка.?
В този момент разочарованието в мен се превърна в гняв. Бях бясна. Бясна на себе си, че се хванах. Бях бясна, че си помислих че изпитвам нещо към него. Че е различен..

Ана:Това беше номер, нали?

Ана:Искаше да видиш как се излагам?

Ана:Сигурно сега ще си помислиш:"Каква глупачка"...

Ана:Прав си, наистина съм глупачка, че си го помислих че ще дойдеш...

Ана:Един съвет:Следващия път когато искаш да се присмиваш на някого... Гледай това да си заслужава.!

Ана:Мислех те за различен, Джак! 😢

  
           Ана блокира Джак