Beautiful angel | Nomin

1

Джено се събуди от звука на алармата си. Спря я и стана от леглото протягайки ръце. Отново ново училище с нови ученици.

През последните четири години се бе местил в три различни училища в три различни града. Работата на баща му постоянно ги принуждаваше да се местят. Точно когато си помисли, че тази година ще е по-различно и родителите му съобщават, че отиват в друг град и то само месец след като бе почнала учебната година. Поне от друга страна му обещаха, че ще го изчакат да завърши и до тогава ще останат.

Джено не си спомняше някога да е имал приятели. Винаги щом се сближеше с някой скоро се налагаше отново да се преместят. Накрая спря да се опитва да завързва приятелства, не виждайки смисъл от това. Но този път щеше да е различно. Щеше да си намери приятели, дори може би след като завършеше щеше да остане в града.

Джено мина през банята набързо след това се върна обратно в спалнята си. Прекара двайсет минути чудейки се какво да облече, докато накрая не се изнерви и облече първото, което бе видял.

Щом се приготви отиде в кухнята където майка му и баща му вече закусваха.

- Добро утро. - поздрави тихо Джено и седна на най-близкия до него стол.

- Е, вълнуваш ли се за новото училище? - попита развеселено баща му.

- Да, може да се каже. - Джено се усмихна, докато си наливаше от портокаловия сок.

- Само не забравяй да питаш за допълнителните часове. - напомни майка му, гледайки строго.

Усмивката бавно се смъкна от лицето на Джено и той кимна гледайки към пълната чаша със сок и чинията със закуска, изведнъж вече изобщо не бе гладен.

- Аз ще тръгвам. Не искам да закъснея.

Родителите му кимнаха, той стана тихо от мястото си и излезе. Взе раницата си и се отправи към училище.

•••••••

Когато Джено пристигна в училище имаше двайсет минути до началото на часа.

Не трябваше да тръгва толкова рано, но ако беше останал трябваше да слуша лекциите на родителите си. Не, че имаше нещо против всичките тези допълнителни уроци, просто му се искаше да може сам да избере това, което ще учи, а не това което баща му беше решил, че ще е най-добре за него. Вече отдавна се бе отказал да спори по въпроса, знаеше, че това просто е изгубена битка, понеже баща му обичаше да става точно това, което той каже.