Beautiful angel | Nomin

23

Чувайки Марк да го вика, Джено се вцепени на място. Изведнъж го обхвана страх. Ами ако Джемин не го изслушаше? Ако не му повярваше? Ако не искаше да го вижда никога повече?

- Джено!

Чувайки имато си повикано отново от Марк, той се върна в реалността, изваден от мислите си. Дори и Джемин да не искаше да го изслуша, щеше да настоява. Нямаше да се откаже. Бе стигнал до тук, Джемин бе започна да се разкрива пред него, да се сближават, нямаше да се откаже от всичко само заради едно недоразумение.

Джено се хвана за стълбата и започна да се изкачва устремено. Отвори вратата със замах, при което се трясна шумно.

Качи се на покрива на сградата и без да му е нужно да се оглежда, веднага забеляза двете фигури в единия край. Джено тръгна към тях и в същия момент Джемин погледна в негова посока.

- Нана, мога да... - започна Джено щом застана пред него, но замлъкна усещайки как другия го зашлеви по бузата.

- Какво!? - извика Джемин, дори не искаше да се опита да сдържи яда си. - Можеш да обясниш ли!? И какво може да е обяснението, че целуваш едно от приятелчетата си!?

- Виж, изслушай го. - намеси се Марк. - Вината...

- Ти мълчи! Не те засяга! - Джемин хвърли яростен поглед към Марк, при което другия отстъпи. След това отново насочи вниманието ди към Джено. - Какво означаваше всичко това!? Някакъв номер ли!? Искаше да ме унижиш!? Да се подиграеш с чувствата ми!?

Джено гледаше в краката си не смеейки да каже нищо.

- Говори мамка му! - Джемин се опита да звучи строго, но гласът му го предаде, започвайки да трепери. - Защо го направи? Минал съм през много неща, заради майка ми, заради баща ми, търпя подогравките на онези задници от квартала, правя се, че не виждам гадните погледи, които получавам от идиотите в училище, дори от скапаните учители. Но знаеш ли какво? - той направи пауза поемайки си дъх и избърсвайки няколкото сълзи, които бяха потекли. - Имам чувството, че от всичко до сега, това което ти направи ме нарани най-много.

- Моля те позволи ми да ти обясня. - прошепна Джено.

- Защо, за да продължиш със сладките приказки, за да ти се вържа отново? Най-жалкото е, че знам, че ще се съглася и ще приема каквото и да кажеш. - Джемин остави сълзите му да текат, без да се опитва да ги спре. - Сърцето ми се къса Джено, не мога да мисля за нищо, освен за тъпата болка. Какво ми причини!? Защо не мога да те изкарам от живота си!? Искам да кажа, че те мразя, но не мога дори да си го помисля.