Когато двете момчета влязоха в класната стая, отново привлякоха вниманието на всички. Джемин извъртя очи и просто се насочи към чина си. Този път Джено реши да рискува и тръгна след него, сядайки да свободния стол до другия.
- Какво правиш? - Джемин го погледна изненадано.
- Така или иначе това място си бях избрал първия ден. - Джено се усмихна доволно. - Няма да ти преча обещавам.
- Все тая. - Джемин започна да вади нещата си, докато Джено се засмя щастливо. - Какво му е смешното?
- Просто се радвам, че не ме изгони.
Джемин поклати глава и заби поглед към корицата на учебника по математика, който лежеше на чина. Неосъзнавайки леко се усмихна и погледна към момчето до него, което ровеше из раницата си. Джено усети, че другия го наблюдава и обърна глава към него, при което погледите им се засякоха. И двамата сякаш се изгубиха един в друг. Съзерцаваха се и не можеха да нарушат очен контакт.
Едва когато учителката влезе, момчетата бяха извадени от транса си. Джемин веднага заби поглед в чина, докато Джено се подсмихна леко, изчервявайки се.
- Ще излезем ли след училище? - Джено се наведе малко към другия и прошепна.
- Кое от "не" не разбра?
- Ако все още не си разбрал, не приемам "не" за отговор.
Джемин се намръщи и насочи вниманието си към дъската където учителката решаваше уравнения.
Джено се обърна, поглеждайки към Джисънг, Чонло и Ронджун, които гледаха към него така сякаш бе полудял. Направи въпросителна физиономия, но Ронджун само поклати глава, гледайки го укорително.
••••••••
Дойде време за обяд, Джемин и Джено отидоха до столовата заедно, но се разделиха всеки отивайки на масата при приятелите си.
В момента, в който Джено седна до Джисънг, и трите момчета започнаха да го засипват с въпроси без да го оставят да отговори на нито един.
- Защо седна при него?
- Да не би да те изнудва?
- Иска ли нещо от теб?
- Да не те е взел за заложник?
- Ако си в опасност мигни три пъти!
- Добре, стига вече! - Джено им хвърли ядосан поглед и скръсти ръце. - Отидох при него, защото исках.
- Ти нито дума ли не чу от това, което ти казахме първия път? - Ронджун се намръщи и удари с длан масата.
- Чух, но това нямаше смисъл. Няма причина да не се сближавам с него.
- Напротив. - Ронджун настоя.
- Вижте, няма да ме откажете. А и Джемин ми харесва. - Джено се усмихна, уверен в признанието си. - Сигурен съм, че ще станем добри приятели.
- Ще съжаляваш... - започна Ронджун, но Джисънг го прекъсна.
- Защо продължаваме да говорим за това?! Изборът е на Джено, нека спрем да му се месим.
Настъпи кратко мълчание, което бе нарушено от Чонло, който започна да говори за безотказната си система за победа в боулинга, при което Джисънг не пропусна да го нарече, измамник и скоро двамата започнаха абсолютно безмислен спор. Ронджун и Джено се смееха докато ги слушаха, предишния им разговор сякаш никога не се бе случвал.
•••••••
- Джемин! - извика Джено тичайки след него, за да го догони.
Джемин погледна назад и спря на място изчаквайки другия да го настигне.
- Нали щяхме след училище да излезем? - Джено се нацупи.
- Аз нали ти казах, че няма да стане.
- Стига де, защо ме отблъскваш? Искам да се опознаем. Дай ми шанс, мамка му! - брюнета изтропа с крак раздразнено.
Джемин се засмя виждайки детинското държание на другия. Беше му омръзнало да отблъсква Джено, вече не искаше да го прави. А и колкото и да се опитваше да го игнорира, той всъщност го харесваше. Харесваше му колко беше непреклонен и не се отказваше от това да се сближи с него, което всъщност не разбираше. Защо Джено проявяваше такъв интерес към него?
- Добре. - съгласи се Джемин и сияйна усмивка се появи върху лицето на брюнета. - Но, шефа ми се обади и трябва да мина за час през магазина, защото той имал работа.
- Ще дойда с теб, а след това ще решим къде ще отидем.
- Да тръгваме, тогава.
През целия път Джено не можеше да спре да се усмихва, беше толкова щастлив, че Джемин най-накрая му даде шанс.
•••••••
YOU ARE READING
Beautiful angel | Nomin
Fanfiction- Не ми благодари. Не го направих за теб. - Уау, мило. - Животът е несправедлив, свиквай. - Аз съм Джено, между другото. - Не ми пука, кой си.