14

1.2K 154 16
                                    

Джемин бягаше надолу по улицата, вече се бе отдалечил доста от Джено, но не знайно защо продължаваше да тича. Сякаш така се надяваше да се измъкне от реалността, която го съсипваше. По едно време се спря, дробовете му горяха, дишаше дълбоко и неравномерно, сърцето му препускаше. Огледа се, беше стигнал до квартала и дори не беше далеко от дома си, намираше се в малката уличка между блоковете. Облегна се на безмилостно студената стена и бавно се свлече надолу, вече краката му не можейки да го държат.

Надяваше се, че това никога нямаше да се случи, но уви. Джемин не беше глупак, знаеше много добре какво говорят учениците за него в училище и бе сигурен, че приятелите на Джено му бяха разказали. Това бе една от причините, поради която не можеше да разбере, защо брюнета настояваше да бъдат приятели. Сега обаче, Джемин беше сигурен, че това бе краят. Едва ли Джено щеше да иска да бъде покрай него след случилото се. Знаеше си, че бе грешка да позволява да другия да се сближи с него. Сега отново щеше да бъде наранен от прекалено лесното си доверие.

Джемин облегна глава на твърдата стена и затвори очи, изкарвайки дълбока въздишка. Отново усещаше проклетите сълзи да напират в очите му. Мамка му не искаше да плаче, не искаше да бъде тъжен, не искаше онова скапано разочарование да го обзема, не искаше да чувства нищо.

- Джемин?

Джемин разтвори рязко очите си чувайки гласът, който никога нямаше да бъде способен да забрави.

- Д-Джено... Какво правиш тук?

- Трябваше да се уверя, че си добре. - Джено се приближи и хвана ръцете му, които до сега стояха обвити около коленете му, и го дръпна леко. - Не стой на земята, стани.

Джемин се изправи, без да осъзнава. Погледна в очите на другия, които излъчваха притеснение.

- Добре ли си?

- Предполагам... - Джемин заби поглед в пода.

- Защо избяга?

- Нямах друг избор.

- Бягството никога не е правилното решение. - Джено се намръщи.

- Но понякога е единственото.

- Не, просто е най-лесното.

Настъпи мълчание, ужасна мъртвешка тишина. Единственото, което я нарушаваше бе шумът от минаващите автомобили от горната улица

Beautiful angel | NominWhere stories live. Discover now