Beautiful angel | Nomin

26

- Сигурен ли си, че не искаш да те изпратя, Нана? - попита Джено.

- Да. - засмя се Джемин - Колко пъти ще ме питаш?

- Добре спирам. - Джено се усмихна спирайки се на място. - Ще ми звънеш по-късно, нали?

- Да. - Джемин извърна поглед настрани. - Е, чао.

Джено се засмя, но хвана ръката му преди да е успял да тръгне и се приближи към него поставяйки бърза целувка върху устните му.

- Чао.

Джемин се обърна и се насочи надолу с бърза крачка държейки главата си наведена.

Джено притича към отсрещния тротоар, оглеждайки се преди това. Извади ключовете си и отключи, пристъпи навътре, затваряйки тихо след себе си и веднага тръгна към спалнята си. Точно стигна стълбите, когато бе спрян.

- Джено.

Строгия глас на майка му го накара да замръзне на място. Той се обърна бавно и колебливо срещна погледа ѝ.

- Да, мамо?

- Ела във всекидневната, имаме да обсъждаме нещо важно. - тя се врътна и насочи към стаята в ляво.

Джено въздъхна тихо, беше глупаво да се надява, че ще му се размине. Влезе и видя баща си, който седеше на колямото си кресло в ъгъла. Плахо погледна към него, очакваше да е много ядосан, но на лицето му нямаше и следа от ярост или нещо подобно.

- Джено. - започна той. - Директора ни звънна. Сбил си се. Надявам се да имаш обяснение защо си го направил.

- Да, татко. Момчето, което ударих, обиждаше... Един приятел. - брюнета реши, че ще е по-добре да спести подробностите за връзката му с Джемин.

- И ти си го защитил?

- Да.

Баща му го погледна от горе до долу, след това се изправи. Бавно запристъпва към него, карайки Джено да се притесни. Дали щеше да го удари, но баща му до сега никога не го бе правил.

Той вдигна ръка към сина си, Джено веднага стисна очи, подготвен за следващото му действие, но единствено усети ръката на баща си върху рамото си.

Джено отвори очи, гледайки объркано. Насочи внимание към лицето на баща си, забеляза малка усмивка.

- Браво на теб. Постъпил си правилно.

- Моля!? - възпротиви се майка му. - Как така браво!? Не го учи да се бие и то в училище!