Beautiful angel | Nomin

32

Джемин отключи вратата на дома си и влезе навътре следван от Джено. Той започна да се оглежда, за да се увери, че майка му наистина я нямаше. Щом се обеди, че са сами той хвана ръката на Джено и го поведе към стаята.

- Добре. Можеш да започнеш да изваждаш дрехи от гардероба, а аз ще отида да взема куфара.

Джено кимна и се насочи към гардероба, докато другия излезе. Започна да изважда дрехи и да ги слага на леглото. Погледа му случайно се спря на една снимка намираща се на един шкаф. Той се приближи и внимателно я взе.

- Това е баща ми.

Джено се обърна стреснато виждайки Джемин, който се засмя.

- Съжалявам, не биваше да да вземам снимката, но ми стана любопитно.

- Не е проблем.

Джемин остави куфара на пода и го разтвори. Започна да взема от дрехите, които Джено бе извадил и да ги подрежда в вътре. Не се стараеше особено, искаше да свърши възможно най-бързо и да се махне от това място.

- Ще вземеш ли това? - попита Джено.

- Кое? - Джемин вдигна глава и погледна объркано към брюнета.

- Снимката.

Джемин замълча, замисляйки се.

- Не.

Отговорът му бе уверен, без да има колебание. Някак си колкото и да обичаше баща си, не искаше да си спомняше за случилото се преди години, Толкова време бе живял с това, всеки ден мислейки си за случилото . Реши, че е време да спре да живее в миналото. Не можеше да промени нищо от случилото се, а бе безмислено, заради това да проваля бъдещето си.

Сега имаше Джено на който знаеше, че може да разчита за всичко, въпреки че още му бе трудно да свикне с мисълта да да споделя с някой това, което го тревожи всместо да го таи в себе си. Също знаеше, че Марк и дори онзи досадник Хечан нямаше да го оставят.

Скоро двете момчета събраха нужния багаж. Джемин затвори куфара и се изправи.

- Е, готов ли си да не се връщаш повече тук? - Джено хвана ръката му и се усмихна. - Е, поне докато не трябва да се върнеш за останалия багаж.

- Такъв си идиот. - засмя се Джемин.

- Нана, ако продължаваш да ме наричаш идиот може и да се разсърдя. - пошегува се Джено.