Beautiful angel | Nomin

36

Минаваше единайсет, когато Джено открехна леко вратата на спалнята си и се огледа из коридора. Беше сигурен, че родителите му най-вероятно вече спяха, но все пак трябваше да внимава.

Беше на път да направи нещо, за което щеше да си навлече доста неприятности, но пък така или иначе вече му бяха забранили да излиза. Нямаше какво още да му забранят, а и се надяваше да не го хванат.

Не му харесваше как родителите му му нямаха доверие, сега поне щеше да им даде причина за това.

Глупаво ли беше това, което бе на път да направи?

Да.

Щеше ли да си има големи неприятности след това?

Несъмнено.

Но въпреки това, щеше ли да размисли и просто да се върне в стаята си?

Абсолютно не.

С това му категорично решение, Джено запристъпва тихо, но уверено по стълбите. Мина през всекидневната и хвърли поглед към ниската стъглена маса, която се намираше пред дивана.

В средата се намираше плитък порцеланов съд, в който майка му оставяше всякакви ненужни глупости и също където баща му понякога оставяше ключовете от колата си.

Ако имаше късмет и сега нямаше да е по-различно, освен ако не бе един от редките случаи в които баща му ги оставяше в спалнята си.

Беше готов ако не са там да се промъкне в стаята на родителите си и да ги отмъкне, но за щастие това не се наложи.

Веднага щом видя ключовете Джено ги грабна, сияйна усмивка появявайки се на лицето му и излезе бързо.

Когато влезе в гаража телефона му извибрира и той го извади от джоба на дънките си. Видя, че е съобщение от Джемин, което гласеше, че го чака.

Джено прибра телефона без да му отговаря и побърза да отключи колата. Качи се в сивия джип и запали. След като си бе взел шофьорската книжка преди няколко месеца, баща му му бе позволил да кара само около два-три пъти. Доста време се ядосаваше за това, но накрая се отказа, след като видя, че няма да му позволят.

Но ето го сега, отмъквайки колата на баща си и ако трябваше да бъде честен всъщност бе доста щастлив.

Изкара автомобила от гаража и потегли бавно надолу по улицата. 

С Джемин се бяха разбрали да се чакат малко по надолу от дома му и скоро го забеляза как гледа ядосано към телефона си докато потропваше нервно с крак. Джено спря колата до него и смъкна прозореца.