Джемин влезе тихо в стаята на Джено,не искайки да го събуди ако се окажеше, че спи. Другия се оказа, че бе буден и гледаше нещо от телефона си.
- Как се чувстваш? - попита Джемин привличайки вниманието му.
Джено остави телефона и погледна към розовокосия, усмихвайки се широко.
- Сега след като си тук съм много по-добре.
- Не се лигави сериозен съм.
- И аз.
- Стига, цял ден се тревожа. - Джемин седна на края на леглото.
- Добре съм. Температурата ми се смъкна, също и вече не ми е толкова зле. Даже почти изобщо, но Дойонг хьонг настоя да си почивам.
- Прав е. - Джемин предърпа завивката и го покри до раменете. - Почивай и спи.
- Два следобяд е, почти цял ден спя, не ми се спи повече.
- Трябва да почиваш.
- Скучно ми е. - измърмори Джено и се отви, за да скръсти ръце.
- И как мога да те разведря?
- Ела да се гушкаме.
Той разтвори ръце в очакване. Джемин не смяташе да чака втора покана, дръпна завивката и се намести до него на единичното легло Джено обви ръце около кръста му и го придърпа към себе си, докато другия положи глава на гърдите му.
- Сега вече и да ме карат, няма да се махна от леглото. - въздъхна доволно Джено.
Джемин се усмихна, притискайки се още повече към него. Джено обгърна кръста му и с другата си ръка, с този си захват го издърпа, настанявайки го в скута си. Джемин се засмя тихо, облегна ръце на гърдите му и се наведе надолу, за да го целуне.
- Джено... - каза тихо Джемин срещу устните му преди да се надигне. - Трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
Джемин прехапа устна. Не знаеше как да подходи към темата с родителите му.
- Преди това те предупреждавам да не ме прекъсваш, докато не се изкажа.
- Всичко наред ли е? - намръщи се Джено.
- Да. Просто днес родителите ти говориха с мен...
- Да не са те обидили!?
- Нали ти казах нещо! - Джемин го изгледа предупредително.
- Слушам те.
YOU ARE READING
Beautiful angel | Nomin
Fanfiction- Не ми благодари. Не го направих за теб. - Уау, мило. - Животът е несправедлив, свиквай. - Аз съм Джено, между другото. - Не ми пука, кой си.