Джено седеше мълчаливо на мястото до шофьора и гледаше през прозореца. Беше развълнуван, но и доста притеснен. Все пак щеше да живее с някой, който не познаваше. Но от друга страна бе благодарен.
За негова изненада, колата спря след няма и десет минути път. Интересното бе, че всъщност това място му бе доста познато, но за в момента не можеше да се сети от къде.
Той погледна към Джони, който вадеше ключовете от колата и се канеше да излезе.
- Пристигнахме ли? - попита го Джено скептично.
- Да, казах ти, че е на близко.
Джони отвори багажника и извади от там двата куфара, като подаде само единия на Джено, а другия взе той.
Двамата влязоха във блока, пред който беше спряна колата и в момента, когато застанаха пред асансьора, Джено си спомни къде точно бяха.
Тук живееше гаджето на Дойонг, чието име сега не можеше да си спомни.
Дали в действителност отиваха при него? Имаше вероятност просто да отиваха при друг, но все пак Джено предчувстваше, че ставаше въпрос именно за него.
Слязоха на седмия етаж и се озоваха отново пред познатата черна врата.
- Защо не ми каза, че става въпрос за него?
- Не си ме питал. - Джони вдигна рамене.
- Но питах Хечан.
- Да, Хечан. Сам си прави изводите. - Джони засмя и натисна звънеца, задържайки повече от необходимото.
Вратата се отвори рязко разкривайки лилавокосото момче с ядосано изражение.
- Майната ти задник. - каза той през зъби. - Мисля, че бях достатъчно ясен какво ще стане с пръста ти ако още веднъж натиснеш така звънеца.
- И аз се радвам да те видя Джехьон. - усмихна се Джони и му връчи куфара, който държеше, след това посочи към момчето до себе си. - Това е Джено, новия ти съквартират. А сега, чао.
Той побърза да се качи в асансьора и дори не изчака да получи отговор.
Джехьон въздъхна и погледна към Джено, който го наблюдаваше леко притеснено.
- Няма нужда да се притесняваш влизай. - Джехьон му махна с ръка и другия го последва навътре.
Джехьон го поведе към една от стаите, отвори вратата с ритник, тък като ръцете му бяха заети от куфара, и влезе. Остави багажа на Джено до леглото и се обърна към него.

YOU ARE READING
Beautiful angel | Nomin
Fanfiction- Не ми благодари. Не го направих за теб. - Уау, мило. - Животът е несправедлив, свиквай. - Аз съм Джено, между другото. - Не ми пука, кой си.