Beautiful angel | Nomin

8

Щом звънецът би Джемин веднага прибра нещата в раницата си. Погледна назад към Джено, който разговаряше с Джисънг и беше доста задълбочен в разговора. Използва момента и излезе от класната стая преди да го е забелязал и да е решил да се прибират двамата. Така или иначе бързаше защото щеше да закъснее.

На изхода видя Марк и Хечан, които бяха прекалено заети да се целуват, за да го забележат.

- Не забравяйте, че все още се намирате в училище.

Марк веднага се отдръпна от Хечан, който се намръщи.

- Тъкмо те чакахме. - оправда се той.

- Ммхм, и решихте да уползотворите времето?

- Виж как и сам знаеш. - Хечан хвана ръката на Марк и тръгна надолу дърпайки го след себе си. - Ще се разходим, ще дойдеш ли?

- Не мога. Днес съм на работа. - Джемин погледна към Марк. - Ти не си ли също?

- Мамка му. - измрънка Марк. - Вярно, съвсем изключих. Е, явно няма да можем днес.

- Явно. - Хечан каза раздразнено.

- Можеш да наминеш, да ме видиш? - Марк се засмя и целуна бузата му, при което Хечан го избута.

- Как ли пък не! - той тръгна напред, като се обърна, за да се увери, че другите двама са зад него.

•••••••

Марк и Джемин влязоха в малкия денонощен магазин, където работеха и веднага бяха посрещнати от шефа си, който седеше със скръстени ръце пред касата.

- Закъсняхте.

- Бяхме на училище, Юта хьонг. - оправда се Марк.

- Добре. - Юта облече якето си и излезе иззад касата. - Наистина бързам. Ще дойда към осем най-късно да ви сменя.

С това той излезе от магазина оставяйки двете момчета.

- Е, Марк твой ред е да зареждаш щандовете. - Джемин отиде зад касата и се облегна започвайки да ровичка из телефона си.

Марк се намръщи, но отиде в склада, за да извади стока и да започне да зарежда там където имаше нужда.

- Тази сутрин дойде с разглезеното богаташче. - Марк каза сякаш на себе си, докато подреждаше витрината с напитки.

- Да, нали ти споменах, че се оказа, че сме в една и съща посока. - Джемин отговори отекчено. - Защо?