Beautiful angel | Nomin

33

- Майка ти сигурно е обладана от някакъв демон. - каза Хечан въртейки се на стола пред бюрото в стаята на Марк, докато гледаше към Джемин и как Джено промиваше раните от нокти по ръката му.

Джемин само извъртя очи и не му отговори.

- Хечан просто млъкни. - Марк го изгледа предупредително, но другото момче го игнорира напълно и се направи, че не го чува.

- Сериозен съм. Напомня ми на майката от филма Заклинанието. Нали се сещате. Когато онова нещо я обсеби и тя започна да се опитва да убие едно от децата си.

- Хечан! - скара му се Марк. - Бъди по-съобразителен!

- Не му поставяй невъзможни задачи. - каза с досада Джемин. - А и няма значение, до някъде е така.

- Сега ми се догледа филма. - засмя се Джено.

- На мен също. - съгласи се Хечан. - Можем да го гледаме сега.

- За жалост аз трябва да тръгвам. - Джено се намръщи. - Наближава пет и родителите ми сигурно са бесни.

- Съжалявам аз съм виновен. - Джемин наведе глава.

- Стига глупости Нана. - Джено повдигна братичката му. - Не си виновен и не се тревожи за мен.

Джено го целуна продължително, игнорирайки това, че другите две момчета са все още в стая.

- Ще се видим утре. - той се усмихна и стана от леглото. - Чао Нана, Марк и ти досаднико.

- Да, да, чао мухльо. - Хечан се усмихна самодоволно, спечелвайки си ядосан поглед от стана на другия.

•••••••

Щом Джено се прибра още преди да е успял да съблече якето си бе посрещнат от майка си.

- Къде беше!? - извика тя. - Телефона ти е изключен, минава шест!

- Бях при един приятел. - отговори Джено без желание.

- Защо телефона ти е изключен!?

- Батерията ми падна.

- Защо не се обади предварително?

- Мамо ще престанеш ли? Достатъчно голям съм за да решавам сам какво да правя. А и не се прибирам късно.

- Напротив! - майка му стисна ръцете си в юмруци. - Утре си на училище, а сигурно дори не си отворил учебник!

- Сега ще уча, какъв е проблема!? - извика Джено не успявайки да сдържи нервите си.

Само секунди по-късно баща му се появи заставайки до майка му.