Beautiful angel | Nomin

28

- Това е ужасно. - измрънка Хечан, докато тъпчеше храна в устата си.

- Кое? - попита го Джено.

- Имаме английски. - отговори той с пълна уста. - Чак изгубих апетит.

- Не си личи. - Джемин извъртя очи.

- Марк, той се заяжда с мен! - изхленчи Хечан, гледайки намръщено към гаджето си.

- Джемин не се заяждай с него. - каза без желание Марк.

- Ние какъв час имаме? - Джемин погледна към Джено.

- История.

Джемин въздъхна дълбоко. Изобщо не му се влизаше в час.

- Два часа.

- Какво? - попита объркано Джемин.

- Два часа история. - Джено се засмя.

- Това е още по-ужасно. - той облегна брадичката на ръката си.

Джено прехапа долната си устна. Дойде му идея, но не беше сигурен, че другия ще се съгласи.

- Какво ще кажеш да избягаме?

Джемин го погледна изненадано.

- Наистина ли?

- Да, ще отидем вкъщи. Родителите ми ще са до късно на работа. - Джено го погледна в очакване на положителен отговор.

Хечан, чувайки казаното, се задави и започна да кашля.

- Дъвчи храната, животно! - подигра му се Джемин, докато Марк тупаше Хечан по гърба.

Той успя да спре да кашля и избърса няколкото сълзи, които бяха потекли. Марк му подаде шише с вода от масата, като преди това му го отвори.

- Съгласен ли си Нана? - попита Джено, щом видя, че Хечан е наред.

Джемин замълча, за момент обмисляше отговора си, но накрая се съгласи.

- Добре.

Джено се усмихна широко и се изправи.

- Ще отида да взема нещата ни от класната стая. За да можем да тръгнем преди часа да е започнал.

Хечан го проследи с поглед, докато не напусна столовата, щом това стана веднага погледна към Джемин, който продължаваше спокойно да обядва.

- Осъзнаваш какво стана туко-що, нали? - попита той, говореше тихо, за да е сигурен, че никой няма да чуе.

- Ще избягаме от останалите часове. - отвърна той без желание. - Какво толкова?

- Не, Джемин. - Хечан извъртя очи. - Не става въпрос за това, Марк кажи му. - той го сръчка с лакът.