Beautiful angel | Nomin

19

Както по принцип щом дойде време за обяд Джено и Джемин влязоха заедно в столовата, но всеки отиде на масата при приятелите си.

Джено бе посрещнат усмихнато от трите момчета, които до тогава спориха за нещо, не знайно какво, въпреки че виждайки раздразнената физиономия на Джисънг, можеше да предположи, че явно пак обвиняваше Чонло в някаква измама, както беше с боулинга.

- Джено, не си забравил за днес, нали? - Ронджун облегна брадичка на дланта си и погледна към брюнета очаквайки отговора му.

Джено свъси вежди, за момент не можеше да разбере за какво ставаше въпрос, но си спомни за уговорката за излизане. Съвсем бе изключил за това и честно казано планираше да излезе някъде с Джемин, но не можеше да се отметне. Пък и не бе излизал с тях и вече щеше да е прекалено ако отново ги изреже.

- Не, разбира се. - Джено се засмя. - Нямам търпение.

- Някой има ли предложение къде да отидем? - намеси се Джисънг, игнорирайки Чонло, който все още мрънкаше за нещо.

- На кино. - отговори Ронджун, без да приема възражения.

- Пф, на кино. - изимитира го Джисънг и се намръщи недоволно, докато Ронджун му хвърли злобен поглед.

- Ти къде искаш да отидем Сънг? - Джено насочи внимание към него.

- Не знам, но не ми се ходи на кино.

- Щом не знаеш, остава моето предложение. - Ронджун каза през зъби.

- Но Джисънг каза, че не иска. - възрази Джено.

- Да, но...

- Стига Ронджун! - Джено го погледна ядосано. - Трябва всички да сме съгласни. Предлагам да се разберем да се чакаме някъде и след това ще решим.

Трите момчета, кимнаха. Ронджун гледаше разочаровано към Джено. Донякъде се надяваше другия да забележи и да му обърне внимание, но Джено бе прекалено зает с това да се опитва да разсмее нацупения Джисънг.

Ронджун заби поглед в обяда си, нямаше желание да яде. Какво по дяволите трябваше да направи, за да привлече вниманието на Джено. Имаше  чувството, че Джено нарочно се опитваше винаги да си намери занимание само, за да избегне разговори с него. Ако останат сами може би щеше да е различно.

С мисълта за това на Ронджун му хрумна нещо.

- Чонло, мисля че забравих слушалките си в класната стая. - Ронджун каза изправяйки се от стола. - Ще дойдеш ли?