Beautiful angel | Nomin

20

Джемин излезе в училищния двор, започвайки да се отглежда. Видя Марк да стои до портите, облегал се на металната висока ограда. Джемин се запъти към него. Марк чу приближаващите стъпки и вдигна глава, остановявайки, че е Джемин. Веднага погледна в страни, правейки, че не го е забелязал.

Джемин въздъхна дълбоко, при реакцията на другия. Застана до него, също облягайки се и заби поглед в земята. Пъхна ръцете в джобовете си и отпусна рамене безпомощно. Не го биваше в извиненията, нито в признанията за това, че е сбъркал. Джемин по принцип смяташе, винаги е прав, в крайна сметки винаги има нещо което го е подтикнало към дадена постъпка, затова смяташе за глупаво да се извинява като се има предвид, че не го мисли наистина.

Но сега бе различно.

Осъзнаваше грешката си. Съжаляваше, че пренебрегна Марк, но същевременно и не. Времето, което бе прекарал с Джено бе важно за него, въпреки че бе объркан, осъзнаваше как Джено бе започнал да навлиза в живота му, разрушавайки всичко и обземайки съзнанието му, без да позволява на друг да има възможност да присъства в силите му. Съзнанието му представляваше лист от тетрадка на която отново и отново бе изписано Джено, без да има място за нещо друго. На моменти това го влудяваше.

- Марк... - започна той колебливо, продължавайки да съзерцава земята. - Извинявай.

Марк се изсмя подигравателно.

- Не искам да ми казваш, това само защото се чувстваш длъжен или защото Хечан до сега ти е опявал.

- Не е това. Наистина съжалявам, че не удържах на думата си. Не исках да те пренебрегвам.

- Разбирам те. - каза монотонно Марк. - По ти е забавно да се размотаваш с богаташчето.

- Не е вярно! - възрази Джемин. - Вчера просто... Се случи нещо и...

Той замълча, искаше да сподели с най-добрия си приятел, но знаеше че той няма да одобри случилото, а не искаше да се карат.

- Какво!? Какво е станало!? Хм!?

- Целуна ме... - изшептя Джемин. - После и аз го целунах.

- Не мога да повярвам, че вече е започнал да те върти на малкия си пръст. - каза Марк през зъби и застана пред Джемин, гледайки го окурително.

- Не е така! Виж...

- Прави каквото решиш! - извика Марк. - Но когато те нарани, не тичай при мен!