Beautiful angel | Nomin

16

- Влизай. - Джено пристъпи на вътре и се отдръпна правейки път на Джемин.

Джемин влезе в голямата къща оглеждайки наоколо, докато Джено затваряше след него.

- Стаята ми е на втория етаж. - каза той насочвайки се към стълбите. - Идваш ли?

Джемин се бе отнесъл, докато разглеждаше, до сега не е бил в толкова хубава къща, дори не можеше да повярва, че това място е реално.

- Д-да.

Джено се усмихна.

- Ако искаш мога да те разведа, да разгледаш.

- Не! Защо изобщо си помисли, това. - Джемин се намръщи и тръгна след него нагоре по стъпалата.

- Значи родителите ти ги няма?

- Не.

Джемин гледаше към снимките по стените докато вървяха по коридора, една определена привлече вниманието му.

- Кой е това?

Джено погледна през рамо объркано.

- О, това е баща ми.

- Военен ли е?

- Ммхм.

- Това е интересно... предполагам. - каза разсеяно Джемин и извърна глава на страни.

- Защо? - попита Джено, отваряйки врата на спалнята си.

Пристъпи на вътре следван от Джемин, който изведнъж се бе смутил.

- Не знам. Предполагам,че забавно баща ти да е военен.

- Не бих казал. - брюнета поклати глава, настани се на леглото и погледна към другия. - Доста е строг, понякога забравя, че съм му син, а не някой от войниците, които командва. 

- Поне е до теб, когато имаш нужда от него.

- Съжалявам. - Джено каза виновно. - Трябваше да бъда по-съобразителен.

- Няма за какво да се извиняваш. - Джемин се опита да запази монотонността в гласа си и безизразност в очите си. - Това не ме притеснява, в крайна сметка е истината.

Но Джено сякаш виждаше през маската му, вече не можеше да го заблуди. Разбираше, че другия е тъжен и му беше тежко с всичко случващо се.

- Няма нужда да се държиш така пред мен. - промълви той тихо.

- Как?

- Така сякаш не ти пука за нищо.

- Но е така. - настоя Джемин гледайки навсякъде из стаята, но не и към другия.