Beautiful angel | Nomin

5

Следващата седмица премина доста по-бавно от колкото на Джено му се искаше. За този период влезе в досаден и отекчителен ритъм. Ставаше сутрин, излизаше по-рано за да избегне разговори с родителите си, на училище беше доста досадно, въпреки че не оставаше сам. Джисънг беше постоянно покрай него и двамата се разбираха доста добре. Чонло и Ронджун също бяха неотлъчно с тях, но там нещата се различаваха.

И двамата бяха много мили, но Джено просто с всеки изминал път осъзнаваше колко много различни и не толкова съвместими бяха характерите им. Те просто гледаха на нещата по различен начин и бяха доста праволинейни, което беше прекалено по някога.

След учебния ден се прибираше вкъщи и започваше да учи. Единственото разнообразие в цялата скучна картинка беше другите два пъти, когато се засече с Джемин, докато се прибираше. Но другия отказваше да разговаря с него, което натъжаваше Джено.

Толкова много се надяваше, че тази година ще е различна. Това беше последната му година в училище искаше да възползва максимално и да я запомни като най-хубавата до сега, но така както вървяха нещата нямаше да стане както мислеше.

Може би трябваше да се откаже да се мъчи да се сприятелява с Джемин. Беше очевидно, че на другия не му е приятна компанията на Джено.

Сега Джено бе облегнал глава върху бюрото отрупано с тетрадки. Не можеше да учи повече, имаше чувството, че главата му ще експлодира ако прочетеше само още едно изречение. За това реши да излезе и да се поразходи. Наближаваше седем и вече се бе стъмнило тъй като беше средата на ноември. Джено стана и отиде до гардероба извади яке и го облече докато вече излизаше от стаята. Затръшна входната врата след себе си и застана на алеята оглеждайки се, обмисляше на къде да тръгне.

- Да не чакаш някой?

Джено се обърна виждайки синът на съседите на стои също на алеята.

- Дойонг хьонг, не те видях. - Джено се усмихна. - Не, просто имах нужда да изляза за малко. Ти?

- Чакам Джехьон. - Дойонг погледна към улицата в очакване да види колата на гаджето си.

Джено кимна и се загледа към отсрещния тротоар. Отново се сети за Джемин. Мамка му, това момче щеше да го побърка.

- Хьонг, какво има нататък? - Джено посочи нагоре по улицата там накъдето Джемин вървеше след училище.