Beautiful angel | Nomin

4

Часът по история беше изключително скучен, дори учителя изглеждаше отекчен и разказваше урока бавно и с досада.

Джено отдавна бе престанал да слуша учителя и бе насочил вниманието си към Джемин. Гледаше към него облегнал брадичка на дланта си, игнорираше абсолютно всичко и всички , сякаш другите нямаха значение. Беше изпаднал като в транс, но това не продължи дълго тъй като усети как някой го сръчка с лакът в кръста.

Джено затвори очи и стисна зъби, задържайки се да не извика от болка, Джисънг явно не си знаеше силата.

- Защо го направи? - изшептя Джено, гледайки намръщено докато разтрива ударението си място.

- Недей да гледаш към него.

- Защо, не?

- Не го предизвиквай. - Джисънг каза с разширени очи.

- За Бога, престани с тези глупости! - Джено каза по-силно от колкото искаше, с което превлече вниманието на учителя.

- Джено, да не би урока ми да прекъсва разговора ти? - учителя стрелна злобен поглед към него.

- Не, съжалявам. - Джено сведе глава гледайки надолу към учебника си.

Учителя му хвърли бърз пренебрежителен поглед и продължи с урока. След още десет мъчително дълги минути звънецът най-накрая би. Дори учителя изкара въздишка доволен, че часа приключи и събра нещата си излизайки с бърза крачка.

Джено напъха учебника в раницата си, мятайки я на рамо, но преди да има време да стане от стола усети как някой го тупа по рамото.

- Ще се отбием до кафенето на близо, искаш ли да дойдеш с нас? - Ронджун се усмихна мило.

- Би било хубаво, но не мога. - Джено погледна несъзнателно настрани към чина, на който седеше Джемин. - Имам доста за учене, а и съм изморен. Може би следващия път?

- Да, разбира се. - Джисънг го потупа по рамото. - Ако до тогава, не си ядосал Джемин и той не е наел някой да те пребие.

Джено извъртя очи, но не каза нищо, знаейки че няма смисъл. Все още не познаваше трите момчета толкова добре, но по всичко личеше, че нямаше начин да промени мнението им за Джемин или поне да спрат да говорят за него така сякаш е някакъв психопат.

Щом момчетата излязоха, Джено погледна към чина на Джемин, но него вече, го нямаше. Сигурно си бе тръгнал докато разговаряше с Ронджун. Джено въздъхна и се запъти към изхода.