Beautiful angel | Nomin

42

Джемин се бе облегнал на студената стена на блока и гледаше към телефона си. През последните дни винаги ходеше до блока на Джено и го чакаше, за да вървят заедно към училище. Ако имаха късмет даже се измъкваха от Хечан и Марк, които по принцип тръгваха по-късно.

Сега обаче Джено закъсняваше. Това започваше да изнервя Джемин и затова реши да се качи. Отвори вратата на входа и се качи в асансьора.

Щом пристигна застана пред вратата, задържа пръста си върху копчето на звънеца, за да е сигурен, че ще го чуе. Вратата се отвори рязко разкривайки Джехьон. Очите му бяха притворени, а косата му разрошена, явно тъкмо бе станал или по-скоро Джемин го бе събудил.

- Какво? - измърмори той.

- Дойдох при Джено. - Джемин го изблъска в страни и влезе все едно си бе вкъщи.

- Бъдете тихи ако ще се чукате. - Джехьон затръшна входната врата, после се насочи към спалнята си. - Аз отивам да спя.

- Да, да. - Джемин махна пренебрежително с ръка.

Открехна вратата на спалнята и надникна вътре.

Джено си спеше спокойно на леглото. Лежеше по гръб, завивката покриваше на половина краката му и оставяше почти цялото му тяло развито. Джемин остави погледа му да се съсредоточи над голата горна част от тялото му и прехапа устна.

Трябваше да го събуди и да отидат на училище, но сега мисълта за това започваше да се изпарява от съзнанието му. Вече имаше нещо друго, което много му се искаше.

Запристъпва към леглото тихо. Седна на края и се надвеси над него, за да постави целувка върху устните му. Джено се разбуди почти веднага и сънено отвори очи.

- Нана? - изненада се той.

- Чаках те долу. Успа се. - каза му Джемин и отново го целуна.

- Ако ще ме събуждаш така вече винаги ще се успивам.

- Стига дрънка лиготии, че разваляш момента. - засмя се Джемин.

Сля устните им отново и постави длан на бузата му, за да задълбочи целувката. Усети горещата кожа под допира си, което го накара да се отдръпне. Прокара ръка и по челото му. Целия гореше.

- Джено имаш тепература. - каза обезпокоен Джемин, на лицето му бе изписана тревога.

- Ами малко ми е зле всъщност. - Джено постави дкан върху челото си.

- Стой така! - Джемин хвана завивката и я издърпа върху тялото му.