Kpop Imagines

Ден с ЕХО

Г. Т. К.
   Бях отишла на почивка в Сеул за месец. Там живее и брат ми Бекхьон. Получих телефонно обаждане.
- Ало?
- Ало, нали знаеш момчетата?
- Да, и?
- Ами, искаш ли да прекараш ден с нас?
- Добре. Към колко да съм пред вас?
- Около 13:00.
- Ок, чао.
- Чао

      Стана 12:08 и реших да тръгна, защото този град въобще не е малък.
      В 12:57 бях вече пред тях. Звъннах, а той тъкмо излизаше.
- Хей! - Бек
- Здрасти! Къде отиваме?
- В увеселителния парк.
- Ок.
 

     Вече бяхме там. Видяхме момчетата и отидохме до тях.
- Краси! - Лей
- Лей! - гушнах го, защото не сме се виждали от много време. Пък и сме най - добри приятели.
- Къде искате първо? - Кай
- Не знам. Батута? - Бек
- Боже, още си бебе. Айде - Шиумин
- Йеййййй. Мерси бате!
- Боже, боже. С кви хора бачкам? - Шиумин
- Най - яките - Чен. Всички се засмяха.

- Бек, аре на бас, че ще се кача и сляза за по - малко от 20 сек. - аз
- Добре.

     Той почна да брои. Качих се за 7 сек. Тъй като самия батут беше голям, а имах 13 секунди реших да скоча. Съкратих пързалянето.
- Хахаха. Как си съкрати пътя! - Чаньол
- Като професионалист. - Лей

    Качихме се аз и Лей.
- Кой ще слезе по - бързо? - Лей
- Колко тежиш?
- 65 кг.
- Ти. - трябваше да се ,,въртим”. Когато слязох ми се въртеше свят. Всички се смяха. - На какво се смеете?
- Виж Лей. - Сехун
- Ахаххаах. - спускаше се сякаш долу има лава. Беше супер бавно. По едно време се отказа и се спусна. Пищеше супер високо.
- Боже, пищиш като момиче. - Сухо