Kpop Imagines

Hero

*Kai (EXO)*

Г. Т. Т/И
    Родителите ми постоянно ме наказваха, заради това, че брат ми беше избягал.

     Накрая не издържах и избягах в Сеул.

     Бях минала през Русия. Се пак горе - долу разбирам Руски и ми беше по - лесно.

     Та като бях в Сеул живота ми се преобърна. Но донякъде за добро.

      Когато ги видях в Сеул откачих.

      Реших да се самоубия. Не исках всичко да се повтори.

      Отидох в метрото. Когато видях, че идва тръгнах към него за да се самоубия.

      В този момент някой ме хвана и ме издърпа към себе си.

      Повдигнах си главата уплашено и видях един мъж на около 25 години. Беше доста висок.
- Добре ли си? - той
- Да.
- Защо се опита да се самоубиеш?
- Дълга история.
- Знаеш ли какво? Ела в нас и ще ми разкажеш.
- Добре.

     Качихме се в колата му и тръгнахме някъде.

     Стигнахме пред една голяма къща. Май съм се загледала, защото ,,Той” ми отвори вратата.
- Благодаря!
- Няма защо.

   Отидохме до вратата и той я отключи.
- Заповядай.
 
     Вътре беше много добре обзаведено. Знам. Не трябваше да заглеждам така мебелите, но...
- Ела насам. - каза го и го последвах.

     Бяхме във всекидневната. Седнах на дивана срещу него.

     Обясних му всичко. Как реших да избягам, как минах през цялата Русия и част от Китай, за да дойда до Сеул.
- Мале, много те съжалявам, но защо не си взела самолет?
- Полета е много скъп.
- Аха.

    Чух шум от стълбите.
- Кай, кой е това?
- Как се казваш?
- Т/И.
- Аз съм Бекхьон. Защо си тук? Смисъл какво е станало?
- Опита да се самоубие я доведох тук, за да си поговорим.
- Аха. - като го каза отиде в кухнята.

     Когато се върна го видях с три сандвича.
- Ето, ако не сте яли.
- Мерси.
- Няма защо. А и на колко си?
- 15.
- Как? Изглеждаш на около 17/18.
- Знам.

______________________________
Това е. Знам много е кратко и стои незавършено, но това е което успях да измисля.