Kpop Imagines

Сериен убиец

Г. Т. А.
   Връщах се от училище. Докато яървах по коридора усетих как някой ми закрива очите.
- Познай кой е. - познах този глас. Беше Джено. Най - добрият ми приятел.
- Джено! - Обърнах се и го прегърнах.
- Здрасти, на къде си?
- Към нас.
- Бързаш ли?
- Не.
- Ок, искаш ли да идем в кафенето?
- Да, добре.

      Отидохме в кафенето и си поръчах топъл шоколад.
- Та, как беше зимната ваканция?
- Страхотно. А и знаеш ли защо на последък никой не излиза от къщите след, като се стъмни?
- Не, защо?
- И аз не знам. Предположих, че ще знаеш.
- Аха. - Докато говорехме чухме по новините нещо потресаващо.
- ,,Breaking news" (нз как се превежда с точност) има заплаха в Сеул. Сериен убиец е на свобода. Атакува само през ноща. Властите заповядват да НЕ излизате след залез слънце.
- Лол... ето защо... - Джено
- Да. О, боже!
- Какво?
- Извинявай трябва да тръгвам. Имам среща с Джису в мола.
- Добре. Няма проблем. Чао.
- Чао.

     Тръгнах към мола. Когато влязох я видях много ядосана.
- Защо закъсня?
- За кеф, мерак и малко спанак. Аре да тръгваме да копуваме рокли за бала.

   Избрахме си роклите за бала. Не осъзнахме клга мина времето.
- А ти всъщност намери ли си кавалер за бала? - Джису
- Не. Кой ще иска да ми е кавалер?

         Получих обаждане.
- Ало?
- Ало, Анабел. Отидох до вас за да ти дам една тетрадка, която забрави. И другото е, че ваш' те искат да се прибереш ВЕДНАГА!
- Добре.
- Още ли си е мола? Искаш ли да дойда да те изпратя до вас?
- Да и не. Няма нужда, но все пак благодаря.
- Няма защо. Чао
- Чао.

- Кой беше? - Джису
- Джено. И чао. Трябва да тръгвам. Добре и аз ще тръгвам.

    Бях на път към вкъщи. Нямаше никой на улиците. Беше прекалено тихо. Докато вървях чух някой да върви зад мен. Уплаших се и почнах да бягам. Все още чувах стъпките. Бях много уплашена. Когато вече не чувах стъпки почнах да вървя. Тъкмо взимах завоя и ,,БАМ”. Чух изтрел от пистолет.
    Вече бях близо до вкъщи. Пак затичах. Започнах да плача. Не вярвах, че може да умра.
   Когато стигнах къщата ни звънях нон - стоп. Най - накрая майка ми отвори вратата.
- Най - накрая. Къде беше до сега? Знаеш ли колко се притеснихме за теб?
- Не. Бях в мола с Джису.
- Добре.

    Качих се на втория етаж. Отворих вратата на стаята ми и настръхнах. На стената беше написано с кръв ,,Наблюдавам те”.
    Извиках родителите ми. Като го видяха нямаха думи.

       *на другия ден*
 
     Отидох на училище. Видях Джено, но не реагирах. Не исаках да говоря с който и да е.
- Защо не ми говориш?
- ...
- Земята до Анабел? Какво се случва?
- Не ми се говори за това.
- Хайде де. Най - добри приятели сме.
- Добре... - разказах му за всичко.
- Лол... просто нямам думи.

           *на кратко*
След няколко дни умрях.

______________________________
Това е. Извинявайте ама нямам идея за край.