Nerves

Глава 1

Гледна точка - Малия

Сутрините тук в Лос Анджелис са по-странни от тези в Лондон. Всеки бърза за някъде. Не ми харесва, обожавам спокойствието, а тук е точно обратното. Вече от две години съм тук, а не мога да свикна с това забързано ежедневие.Поне Хейли е с мен, не съм сама, а това ми допада, защото ако бях сама нямаше да правя нищо, освен да чета след работа. Хейли е моето спасение, моята най-добра приятелка. Познаваме вече цял живот - дефакто от 20 години. Тя е малко по-ниска от мен. Аз съм около 175см, което означава, че тя е 170см. Ние двете сме пълни противоположности почти. Тя е слаба като супер модел примерно като Джиджи Хадид, а аз.. аз по скоро съм по-закръгленичка. Нещо като Ашли Греъм, добре де малко по стегната, но няма значение. Тя беше с руса коса и сини очи, докато аз имах тъмнокафява коса и кафяви очи. Всеки като види нея забравя, че съм там, затова съм свикнала никой да не ме забелязва. Понякога е хубаво, но проблема е, че тя ме влачи навсякъде, а аз мразя клубове. Но тази вечер не е по-различна от другите.

Музиката в клуба бумтеше, целия въздух носеше миризма на цигари, алкохол и пот на хората, които танцуваха. Хейли вървеше пред мен като ме беше хванала за ръка, за да не ме изгуби някъде. Тя беше облечена с тъмночервена рокля дълга до над коляното с тънки презрамки и черни токове, които бяха високи сигурно десет сантиметра. Русата ѝ коса бе събрана на висока опашка и така по-лесно се забелязваше татуировката на рамото, която  всъщност беше черни рози. Аз бях с черна рокля дълга до коляното, черни токове, които бяха не по-високи от пет-шест сантиметра и косата ми бе пусната и така стигаше малко под лопатката ми. Естествено чантата с пари, документи и ключове за апартамента седеше в мен, защото аз бях по-отговорната и тази, която ще си тръгне първа.
Хейли ме завлачи до бара, чакайки новия си приятел, който я бе поканил в този клуб. Аз седнах на един от високите столове, а тя се облегна и започна да се оглежда за него. Явно го забеляза, защото изведнъж ме хвана за ръката и започна да ме влачи към сепарето в дясно, на което се намираше. Там забелязах няколко момчета. Едно от тях дигна ръка- явно този беше новия на Хейли. Докато вървях към тях успях да ги огледам. Бяха четири момчета. Единия беше с мръсно руса коса, черни скъсани дънки и синя тениска и си говореше с момчето до него, което имаше кафява коса, която бе дигната леко нагоре, със сини скъсани дънки и бяла риза. До тях седеше момчето на Хейли, бе с черна коса, скъсани черни дънки и бяла тениска, личеше си, че си пада по татуировките, защото имаше подобие на два ръкава. Последното момче, беше забило на телефона, имаше кафява коса, бели дънки с синя риза. Докато ги гледах тренчено изведнъж усетих, че се блъснах в нещо. Отместих погледа си и видях, че това е Хейли.
- Лия, моля те дръж се добре. Мили са. Зейн е там с брат си и най-добрите си приятели. Ако не ти харесва тяхната компания си тръгни, но моля те внимавай. Те са.. Просто са по особени.
- Спокойно, Хейс. А сега да вървим, защото и четиримата ни зяпат.
- Добре, Лия. И сега както съм те учила изпъчи гърди, леки и плавни стъпки.
- Знам, знам. Хайде тръгвай, защото стана единайсет, а искам да си тръгна преди един часа, за да мога да се наспя.
След като го казах Хейли ме дръпна и продължихме напред към момчетата. Застанахме пред тях и Хейли започна да ги поздравява и прегръща , а аз седях отстрани, след което реши да ни представи.
-Лия, това е Зейн. - протегнах ръка към чернокосото момче с татуировки, а той я хвана. - Това е Лиам, братът на Зейн- погледнах и това беше момчето с двигната кафява коса. Той ми се усмихна и се здрависахме. - Това е Найл- същото и с русокоското - Това е Луи. - той само кимна и нищо друго. Седнахме така, че аз бях до Лиам, до него Найл, Луи, Зейн и Хейли.
- Е Лия така ли е цялото ти име? - попита Лиам.
- Не казвам се Малия, но така ми вика Хейли просто.
- Хубаво име - каза Найл. - На колко години си?
- На 20 години съм. А вие?
- Аз и Лиам сме на 20 години, а Луи е на 22 години, а и Зейн и Хари са на 21 години, но явно Хари няма да се появи да се запознаете. С какво се занимаваш?
- Ами аз работя в университета като помощник на един професор по история, хем че ми е по-лесно като уча.
- О, кой курс си? История ли учиш? - учудих се, когато чух, че въпроса бе зададен от Луи.
- Да, уча история и съм трети курс. Успях да взема четири семестъра за една година. А вие какво учите?
- Ами аз уча също история, но съм последна година. Лиам и Найл са втори курс като Хейли, но различни специалности. Лиам учи медицина, а Найл химия. Зейн учи двигатели , а Хари финанси. - усмихнах се и погледнах към Хейли. Двамата с Зейн си говореха, смееха се и пиеха. Личеше си, че се свалят. Изведнъж Лиам и Луи станаха и отидоха до някакви момичета. Започнаха да се прегръщат и да се целуват. Видях, че Найл си играе на телефона и извадих и моя. Започнах да си чета от книгите, която бях почнала. Прочетох десетина страници и реших да погледна колко е часа. Когато видях чак се учудих,че една минава полунощ . Часа бе дванадесет и половина, огледах се и видях Хейли и Зейн да танцуват прилепени един до друг. Лиам и Луи танцуваха близо до бара все още с онези момичета, а Найл говореше на съседното сепаре с някакво момче с къдрава коса до раменете, не успях да го огледам добре, защото някакво дългокрако момиче седеше в скута му. Реших, че е време да си тръгвам и се насочих към Хейли. Вървях между хората докато не усетих, че някой ме уля с алкохол, обърнах се и видях дългокракото момиче от преди малко,  преди да успея да кажа нещо, тя започна да вика.
- Ало,дебелано. Започни да гледаш къде ходиш. Заради теб си излях питието. Искам да ми вземеш ново. Веднага. Хайде. - никога не съм имала проблем, че хората ме обиждат за външния ми вид. Но винаги съм мразела, когато хората са надменни и не си знаят мястото, а когато я чух просто подпалих.
- Абе ей, кукло. Врътни си шибания клющав задник и върви на бара и си вземи ново. Не съм длъжна да ти вземам нещо. Ти сама си разля питието върху мен. Така, че хайде врътвай се и изчезвай. - след като го казах, осъзнах, че хората около нас ни гледат и обсъждат. Момчето с къдравата коса седеше и ни гледаше, имаше малка усмивка на лицето си, когато погледите ни съвпаднаха мк смигна, а аз отместих глава. Видях, Хейли как прави знак с ръка да си мълча, но не я отразих. Точно, когато щях да тръгна усетих как фръцлата пред мен ми заби шамар.
- Айде бе, миличка. Защо млъкна? Нали ти е отворена устата. Явно не знаеш с кого си имаш работа. Нека сега те науча - дигна ръка, за да се опита да ме удари пак, аз хванах ръката ѝ и тя падна пред мен на колене, след причинената болка от мен. Без да пускам ръката ѝ изсъсках срещу нея.
- Слушай сега внимателно. Не те знам коя си и не ме интересува. Не си никоя, за да ми посягаш. Това, че не съм лека като теб не означава нищо. Ясно? Сега, ако обичаш, искам да си тръгна. Затова стани и върви при следващата бройка за вечерта и не ме занимавай. - обърнах се и се насочих към Хейли, която ме гледаше сеедно съм убила човек.
-Оле, Лия. Какво направи. Направих ти знак да си мълчиш. Това е Кара Смит. Ти.. - преди да успее да довърши Зейн започна.
-Виж, Лия. Браво. Наистина тази кучка отдавна трябваше някой да я сложи на мястото ѝ. Ако ти направи проблем кажи само. Най-добрия приятел Хари се занимава с нея, ще ти помогна при нужда. - Хейли гледаше ококорено. Аз само кимнах и той ме придърпа в прегръдка, след което се отдръпна и попита . - Ще си тръгваш ли? - аз само кимнах, разменихме няколко бързи приказки с Хейли и се насочих към изхода.
Вървях така, че да не се блъскам много, минах покрей охраната и излязох навън. Чистия въздух ме лъхна, беше сравнително приятно времето за края на юни месец. Викнах такси, казах си адреса и се загледах през прозореца на колата, видях онова къдрокосо момче от клуба. Той ме забеляза и ми намигна..

=
Здравейте. Това е първата ми история. Надявам се да си харесва. Ако ви харесва пишете. ❤️❤️