Nerves

Глава 19

Гледна точка - Малия

С Хари станахме рано и се оправихме. Решихме да не казваме на другите, за да могат да се забавляват. Когато бяхме готови тръгнахме към адреса в Брайтън.

Пътя мина приятно, защото с Хари не спирахме да си говорим, но притеснението растеше в мен, защото не знаех къде ще ме заведе адреса.
Минахме табелата на града и след около десетина минути успяхме да намерим адреса и спряхме пред мястото . Там имаше голяма къща на два етажа в цвят металик.
-Готова ли си?- каза Хари докато заключваше колата.
-Да, хайде. - насочих се към вратата на къщата и натиснах звънеца. В ръцете си стисках папката на татко. След няколко минути вратата се отвори и застана мъж на около четиридесет години с гарванова черна коса и кафяви очи. Беше по-висок от мен, облечен бе с тениска и анцунг, по ръцете му имаше доста татуировки.
- Какво искате? - каза докато ни оглеждаше.
- Казвам се Малия Томсънт, баща ми е оставил писмо с този адрес. - казах като притеснението си личеше в гласът ми. Той ме погледна с учудване като спря поглед на папката.
-Чакай Джеймс Томсънт. Лия.. - каза и в очите му се образуваха сълзи, които напираха да излязат. - О, малката Лия. - прегърна ме и ме дигна във въздуха, видях, че Хари направи физиономия, но нищо не каза.
-Може ли да поговорим вътре? - каза Хари монотонно. Човека ме пусна на земята. .
- Аз съм Дейвид, приятно ми. - стисна ръката на Хари, после и моята. - Влизате. - той тръгна напред като ние го следвахме. Докато вървяхме, успях да огледам, накрая спряхме с подобие на трапезария, но в долния край на помещението беше обзаведено като кухня. - Нещо за пиене.
- Кафе, ако може и на двама ни. - каза Хари.
- Добре. - каза Дейвид, като се насочи към кухнята и започна да прави кафето. Настанихме се на столовете до масата.
Донесе ни кафето като сложи и сладки пред нас, след което се настани срещу нас.
- Какво те води тук, Малия? Не вярвах, че някога баба ти да ти каже за мен или за нещо друго. Тя беше твърдо решена, че няма да те замесва с мафията. - отпи от кафето си и започна да си играе с пръстите на ръцете си нервно.
- Ами.. - гласът ми се излезд като шепот. - Аз съм замесена ама тази в Лос Анджелис. Хари, аз и приятелите ни ръководим клона там. - успях да кажа по-уверено, погледа му беше меко казано шокиран.
-Идваш за съвет ли. - личеше си, че не му харесаха думите ми.
- Не. - каза твърдо Хари.
- Идвам, за да ми разкажеш за татко. Баба ми тази папка. - плъзнах папката към него. - Вътре има снимки, документи и писма до мен. Оставил ми е наследство и това. - извадих кръста си и му го показах.
- Баща ти и аз имахме само. Те бяха нашата клетва за вярност един към друг, братството по между ни. Все още нося моя. - след думите си извади и своя на показ.

Следващите няколко часа преминаха в спомени и разкази от страна на Дейвид, а ние с Хари споделихме как са нещата при нас.

- Ам Дейвид, извинявайте, че питам, но ти имаш ли семейство. - видях как в очите му се изписа тъга.
-Имах съпруга и син, но умряха в катастрофа. Единственото ми семейство е моя брат, който е разведен с жена си и неговия син. Племеника ми също живее в Лос Анджелис. Той е по-голям от теб с няколко години. - тъгата беше пропила думите му.
-Как се казва може да го познавам?-каза Хари.
-Луи Томлинсън, едва ли го познаваш.
-Какво? Луи е твой племеник. - Дейвид кимна. - Той ми е като брат, всъщност той е тук с нас и приятелката му. - при думите на Хари усмивката на Дейвид изгря на лицето му.
-Наистина ли? Били му пратил поздрави.
-Не. - казах твърдо. - Ти идваш с нас в Лондон. - Хари кимна положително, а Дейвид започна да клати глава в отрицание.
-Няма нужда, Малия. Радвам се за него, че е намерил приятели като вас. Имах късмет с баща ти, а Луи с теб. - започнах да плача не можех да издържа след цялата история за баща ми как са били постоянно един до друг. Как се е радвал на сватбата му и всичко. Станах и го прегърнах. Той отвърна и усетих как няколко сълзи се стичат по бузите му.
-Моля те, ела. Ще останем седмица, с Хари искаме да се оженим. Моля те. - усетих как каза едно тихо да, но не ме пусна.
Часът бе пет следобяд, звъннах на баба да брои още един човек, но не казах кой ще дойде. Дейвид взе най-важните си неща в един малък сак. Разбрахме се да кара след нас.

Бяхме в центъра на Лондон вече, помолих Хари да следва насоките ми, зад нас неотлъчно беше колата на Дейвид. Накрая спряхме пред едно тату студио.
- Какво правим тук, Мал. - попита учудено Хаз.
- Искам да  си направя татуировката на баща ми. Дейв я има на ръката си и ще може татуиста да я гледа, искам да имам нещо, което ме свързва с баща ми. - Хари кимна и слязохме от колата.
- Какво правим тук, деца. - каза Дейвид докато слизаме от колата.
- Искам да си направя вашата татуировка. - той се засмя като кимна и тръгнахме към студиото.
Обесних на татуиста какво искам. Татуировката беше красива - представляваше диамант с корона, а в нея беше датата, на която те са влезли в мафията. След тридесет дълги минути, от моя страна, беше готова. Избрах да е рамото ми като на татко. Обесниха ми, че трябва да се мажа с кремове и други неща,след което тръгнахме.

Часът беше осем, точно за вечеря. Влязохме у нас като видях, че всички са седнали в трапезарията за вечерта.
-Здравейте. - каза и всички се усмихната. Бях казала на Хари да изчака да дойде с Дейвид, за да стане изненада.
- Малия, къде се губите. Къде е Хари и госта ни. - каза баба
- Ами идват ей сега.
-Това татуировка ли е? - попита Хейли учудено.
- Да, като на татко. - казах, а баба я видя и в очите ѝ имаше сълзи.
-Красива си така. - каза тя. - Е къде е госта. - След думите ѝ Хаз и Дейвид влязоха в стаята.