Гледна точка - Малия
Останах в болницата цяла седмица, за да ме наглеждат докторите. Естествено Хари не беше особено съгласен, но го прие, след няколко муцунки от мен. През цялото време той бе плътно до мен, оставяше ме за малко с много зор, колкото да отиде да се къпе и преоблича. За това време успяхме да разберем неща за другия, които не сме знаели. Останалите също идваха, но Хейли идваше по-често от другите. Решихме, че след като ме изпишат от болницата, ще да отидем при баба да я видим, защото ми липсва, хем и да вземем нужните документите за сватбата.
Днес беше деня, в който трябва да изляза от тази болница. Чаках го с нетърпение първото нещо, което ще направя след като се прибера е да си взема една дълга вана. Оправях се, докато Хари отиде да оправи документите ми. Разбрахме се никой да не идва, защото не исках да съм център на внимание отново . Малко след като приключих Хаз се появи като ми помогна с нещата и тръгнахме към дома.
Стигнахме бързо или просто си въобразям, но просто ми беше писнало да седя на легло. Той паркира, взе всички неща и ми помогна да сляза. Раната на корема не беше заздравяла напълно , но не беше сериозно, нямах почти вече синини по тялото, за което бях най-доволна.
Когато влязох в къщата, видях всички как седят и ме чакат, имаше и голям надпис "Добре дошла". Прегърнах всеки от тях, като започнах от Лиам.
Бяха минали няколко часа, всички се бяхме наредили в градината по двойки и се смеехме, естествено аз се намирах на най-удобното място - в прегръдката на Хари. Успяха да ми разкажат, че нещата вървят добре с бизнеса. Не спираха да ми разказват как къдрокоското е реагирал, когато съм била при Ноа, като всеки път някой от момчетата го удряше леко по рамото.
- Е, момчета с нас ли ще идвате в Лондон? - попитах ги.
- Естествено, че да. - каза Ребека с пълна устна, защото до преди малко с Найл се биха за последното парче кекс.
- Ам кога ще тръгнем? - попита Шерил. - Просто питам, за да мога да си наглася багажа. - след думите ѝ започнахме да се смеем всички, а Лиам просто си я предърпа отново в прегръдката си.
- Утре вечерта. - каза Хари. - Полета е в 18ч , така че ще ви чакам тук в 16ч, за да може да отидем заедно. - всички кимнаха, а аз се сгуших още повече в него.
-Май трябва да тръгваме. - каза Хейс като се усмихваше леко. - Малия ще заспи всеки момент. - почна да се смее леко.
-Не е вярно, просто бях забравила колко е хубаво да седиш с приятели и да се забавляваш. - целунах Хари леко по бузата. - Но ако имате работа няма да ви задържам.
YOU ARE READING
Nerves
FanfictionКазвам се Малия Томсънт. На 20 години съм и съм родом от Лондон. Преместих се преди две години с най-добрата си приятелка Хейли в ЛА. Уча история в Калифорнийският университет и там работя като асистентка. Живота ми беше нормален, докато не се появ...