Nerves

Глава 3

Гледна точка - Малия

Точно, когато той се излегна на пода на асансьора, вратите се отвориха. Веднага се отдръпнахме един от друг задъхани. Хари дишаше тежко с наведена глава към краката си, къдриците му падаха и закриваха лицето му. Изместих погледа си към входа на асансьора и там седеше Хейли,която ме гледаше шокирано, а до нея Зейн и Луи, които гледаха развеселено. Потънах от срам, че са ме хванали да правя такова нещо,но не можех да си избия устните му от мислите си. Толкова страст и нежност в едно, подлудяваше ме. Видях периферно Хари как стана от пода и излиза от асансьора по най-бързия начин, сеедно някой го гони и без даже да ме погледне. Мислех, че Хейли ще започне да ме окурява за постъпката ми, но направи точно обратното. Дойде до мен и ме прегърна.
- Лия, добре ли си? Как се чувстваш? Веднага дойдохме, когато видяхме, че Хари е писал. - каза го толкова тихо и загрижено. Единственото, което направих е да се сгуша в нея. - Хайде да ставаме, Лия. - само кимнах и станах. Хвана ме за ръката и тръгнахме към изхода на сградата. Момчетата вървяха след нас без да обелят и дума. Хейли се насочи към голям черен джип, отвори задната вратата и седна като после направи място и за мен. Седнах и затворих вратата. Зейн се качи на шофьорското място, а Луи на пасажерското. Запали колата и потегли нанякъде. Луи пусна музика и започна да си тананика. Мислех си, че никой няма да каже нещо, но сбърках.
- Е Лия как се чувстваш? - каза Зейн като погледна в огледалото за задно виждане и ме огледа,за да види как съм.
- Ами добре се чувствам.- в този момент не ми се говореше. Просто исках тишина и време за размисъл.
- Сигурна ли си? Ако искаш, ще ви върна във вас не е проблем? Не се налага никъде да ходите, ако не искате. - каза със загриженост и вече погледа му падаше върху пътя пред него.
- Не, недей. Няма проблем. Нищо не е станало. - и сведох поглед надолу към ръцете си, като започнах да си играя с ластика на ръката. Хейли хвана ръката ми и се усмихна леко.
- Е хареса ли ти Хари как се целува? - чух как Луи го казва с присмех в глава. Зейн го удари и Луи направи физиономия. Тъкмо щях да отговоря, но Хейли ме прекъсна.
- Ако знаех, че Хари ще направи такова нещо никога не бих го пратил при Лия, пак камо ли да седят сами на едно място. Възползвал се е от нея, когато е била слаба. - дигна гордо глава след изказването си и погледна предизвикателно Луи.
- Не мисля, че разбираш. По-скоро тя го е целунала, защото той никога не би я целунал. Той си пада по слаби и стройни момичета, а не като нея- каза Луи след като се обърна към нас. Почувствах се ужасно след тези думи. Свих се на седалката като гледах през прозореца. Точно, когато Хейли беше готова да отговори колата спря. Възползвах се от това, като излязох по най - бързия начин от колата и застанах пред пътечка, която водеше към гората. Обърнах се да видя къде е Хейли и тогава го видях. Стайлс седеше с Кара и се натискаха. Исках да потъна на два метра под земята, те седяха и се мляскаха без даже да им пука, а до преди няма и тридесет минути го правеше с мен. Колко съм глупава. Как мога да си помисля, че той би ме харесал, след като аз не съм негов тип както се изрази Луи.
Мислите ми бяха прекъснати, защото Лиам застана усмихнат пред мен.
-Здравей, Лия. Разбрах за случилото се, съжалявам, че не останах, но трябваше да взема другите. - просто кимнах в отговор,  не можех да отговаря устата си, защото ме бе страх да не се поддам на ужасното чувство зародило се в стомаха ми. - Е нека да ви запозная - до него се появи момиче по-ниско от него, с кафява коса и беше облечена с клин и тениска, които подчертаваха извивките на тялото ѝ. - Това е Шерил, тя ми е приятелка - тя протегна ръка към мен като се усмихна.
- Приятно ми е, Лия. - усмихнах ѝ се в отговор. До нея дойде още едно момиче.
- О, здравей. Ти си Лия нали? Аз съм Ребека, приятелката на Найл. Много си красива, Хейли бе права, че си очерователна . - придърпа ме в бърза прегръдка. Тя имаше мръсно руса коса като Найл. Можеше човек преспокойно да си помисли, че са брат и сестра.
Ребека и Шерил ме хванаха от двете ми страни и ме поведоха към другите. Лиам, Найл и Луи вземаха чантите, Зейн и Хейли носеха храната, докато Хари се натискаше все още с тази дъска.
- Хайде, Хари. Стига си изучавал устата на Кара, а си размърдай задника и ела да помогнеш - извика Зейн леко ядосан, но и развеселен. Хари се отдели от Кара и се усмихна като показа тръпчинките си.
- Добре, спокойно Зи. Хайде, Кара да тръгваме. - подаде ѝ ръка, но тя го изгледа учудено.
- Моля. Аз да дойда... хахаха. Даже не си го помисляй. Ще се прибера, няма как да остана в гората. А и с тях, не благодаря. - кръстоса ръце пред гърдите си и вирна нос.
- О, защо? Сигурно, защото грима ти ще се размаже и ще станеш пак тиква. Няма да ни липсваш, чао- каза Ребека като и помаха за довиждане. Всички започнахме да се смеем, включително и Хари. Кара се ядоса и отиде до колата си, тръшна вратата и потегли с мръсна газ. - Един боклук по-малко за изхвърляне. Хари защо все още се занимаваш с нея? Не може ли да си намериш някое свясно момиче? Виж всеки си намери Зейн е с Хейли, аз с Найл, Лиам с Шерил, даже и Луи си намери Даниел нищо, че сега я няма. А ти какво вълк единак? - след кратката реч, която изнесе Ребека всички гледахме Хари.
- Не съм вълк единак. Ето и Малия е сама, пак колкото до Кара не те интересува с кой си лягам или каквото и да било. Ако ще ходим някъде по-бързо, ако не да си тръгваме. - каза го леко раздразнено, след което извади цигара от кутията намираща се в джоба на дънките си, запали я и дръпна от нея като направи кръгчета с дима си. Същото действие повтори и Зейн. Всеки взе по нещо и тръгнахме по пътеката. Аз бях най-отзад, след около десетина минути спряхме и уникална гледка се разкри пред мен. Намирахме се до някаква река над която имаше стар дървен мост. Всички оставихме нещата и всеки започна със задача си. Луи, Хари и Найл отидоха за дърва, Зейн и Лиам разпъваха палатките, Хейли, Шерил и Ребека започнаха да оправят храната, аз седях на мостта като гледах водата. Незнам колко време съм седяла и мислела над всичко, което стана днес, но забелязах, че всички бяха свършили задачите си и се струпаха около огъня, който момчетата бяха запалили близо до палатките. Свалих раничката от гърба ми като извадих кутия цигари. Извадих една и я поставих между устните си, запалих я и усетих никотина как влиза в организма ми. Това е един от моите пороци- пуша, когато съм нервна, а това е доста често.
- Лия, стига си стояла там, а ела. Ще играем игри. - извила Хейли като ми махаше с ръка. Изпуших цигарата и изхвърлих фаса си, надигнах се и се насочих към тях, но изведнъж една от старите дъски поддаде и крака ми се заклещи. Опитвах се да го извадя, но ставаше по-зле, защото започна да тече и кръв. Гледах да бъда тиха, защото след днес не исках повече изцепки от моя страна. Клекнах, за да видя колко е зле, когато усетих някой да стои пред мен. Надигнах поглед и видях Хари стоящ в цялата си прелест. Той клекна до мен и постави ръце на крака ми.
- Явно без мен си за никъде, Мал- гледаше ме в очите и се беше усмихнал така, че трапчинките му се показваха. - Я опитай да дръпнеш сега, но внимателно, за да не се нараниш още. - направих каквото каза и успях да го измъкна, но точно като тръгнахме към другите, чухме пропукване на дъските върху които седяхме. Преди да успеем да реагираме, паднахме във водата. Всички започнаха да се смеят след като ни видяха, Хари тръгна да плува към брега, а аз започнах да мятам с ръце.
- Пом.. Помощщ.. Хар.. Не мога.. Плувам- мятах с крака във водата опитвайки се да се задържа на повърхността, но не се получаваше. Водата влизаше в устата ми и за момент си помислих, че ще умра.
- Хари, помогни ѝ не може да плува. - извика Хейли.
Хари се обърна и дойде по най-бързия начин до мен и ме хвана, намирахме се един срещу друг. Погледите ни се заключиха.
- Как не може да плуваш? Хайде, хвани раменете ми и се дръж здраво. - изпълних всичко по команда. На брега всички се бяха наредили, за да ни помогнат. Хари се завъртя и ме придърпа към него, след това ме подаде на Лиам и Найл и те ме поеха. Къдрокоското излезе без ничия помощ, бяхме мокри до мозъка на костите си. Ребека и Найл веднага ни подадоха по една кърпа, за да може да се подсушим. Хари отиде и взе нещо, след което се върна при мен.
- Седни да те превържа. - застанах на едно малко пънче, той клекна пред мен и започна да пречиства раната ми. Леко изписках от болка и дръпнах крака си. - Стой мирна, не е сериозно само няколко дръскотини. - хвана ме по-здраво и ме привърза. След като приключи, просто стана и си тръгна.