Nerves

Глава 7

Гледна точка - Малия

Очаквах отговора им, но такъв нямаше. Вместо това Зейн се обади.
- Виж, Лия. Най-добре Хари да ти обесни, ако приеме за правилно. Аз казах на Хейли и знам как реагира тя. - погледна към нея и тя цялата стана като домат. - Ходих цяла седмица със сцепена устна и синини. - почеса се зад врата, защото му беше неудобно да разкрива тази информацията .
- Хахха, Зи нали каза, че си се бил с някакъв пич в бар. - каза Найл, смеейки се неудържимо, а другите само се подсмихваха.
- Ами.. - Зейн недовърши, защото беше грубо прекъснат от най-добрата ми приятелка.
- Някакъв проблем, Найл? - попита Хейс. - Това, че съм момиче не означава нищо. С Лия тренираме бокс от десетгодишни така, че и двете можем да се защитаваме. Тя е по-добра, но все пак. - каза гордо Хейс, докато момчетата седяха шокирани от получената информация. Явно никой от тях не е подозирал това, защото.. е знаете как изглеждам.
- Това е невъзможно. - заяви Луи. - Лия, би ли пробвала срещу Лиам, той също тренира. Той е най-добрият, но и най-малко ще те нарани, защото знае какво прави, докато ние се бием само, за да останем живи. - кимнах в отговор. Тръгнахме да слизаме от етажа и видяхме Ребека и Шерил да идват ,но те решиха, че ще ни изчакат с Найл горе пред стаята, защото ако стане нещо да ни викнат. Излязохме от болницата и застанахме на полянката отпред. Зейн се избрахме да е рефер, а Луи и Хейс застанаха от страни. Лиам дигна гарда, докато аз седях нормално. Зи даде старт и Лиам започна да напада, а аз успявах да отблъсна всичко. Видях,че се ядоса леко и направи грешка, която щеше да ми донесе победа. Остана открит, възползвах се и го атакувах като хванах ръката му и го свалих. Зейн отрази, че аз печеля. Чувах скандирането на Хейс и погледнах Луи, който гледаше доста шокирано. Лиам се засмя и стана.
- Лия, много добре. - гушна ме леко, а аз кимнах с огромна усмивка на лицето.
- Как.. как.. Лиам да не би да я остави. Кажи, че си. - Луи заекваше и пелтечеше насреща ни, още не вярвайки, че съм била Лиам.
- Не, Томо не съм я оставял. Тя би честно. Възползва се от моята грешка, която не очаквах да забележи. Наистина е добра, признавам ти го Лия. Добре си се научила. - след като свърши, тръгнахме към болницата, за да видим какво е станало. Качихме се, но нямаше никаква вест за Хари. Притеснявах се дали ще се оправи,защото ако стане нещо..
- Лия, спокойно. - Лиам беше сложил ръка на рамото ми. - Не е първият път, в който го прострелят. Предишния беше по-сериозен. - след думите на Лиам ми беше интересно какво толкова прави Хари, че е прострелян и това даже не му е първият път.
Минаха няколко часа, бяхме останали аз и Луи, защото другите отидоха да се оправят. Изведнъж се появи един доктор.
- Вие ли сте за Хари Стайлс? - при чутото двамата станахме и кимнахме.
- Да, ние сме. - каза Луи. - Всичко наред ли е с него?
- Да, господин Стайлс е добре. Всичко мина като по план, ще му изпишем болкоуспокояващи заради болката, но ръката му ще бъде обездвижена, за да зарасне раната по-добре и да няма усложнения. Господин Стайлс е буден, ако искате влезте да го видите. - Луи отиде да оправи сметките и документите и ме накара да вляза първа да го видя. Седях пет минути пред вратата и накрая се престраших да вляза. Отворих вратата и го видях там в цялата си прелест, лежеше на леглото и гледаше през прозореца. Извърна глава и ме погледна, очите ни се заключиха и прокара ръка през косата си.
- Какво правиш тук? - очаквах друга реакция, но все пак това е прословутия Хари Стайлс.
- Разбрах какво е станало и дойдох да те видя как си. Притесни всички ни, но най-вече мен.
- Кой ти каза какво е станало. - каза почти през зъби. - Идиоти. Как може да ти кажат за групата. - продължаваше да говори, а аз не можех да разбера за какво говори.
- Каква група? Казаха ми, че си претърпял инцидент след някаква поръчка, но никой не иска да ми каже. Казаха, че ти ще ми кажеш. - погледна ме учудено след като седнах на стола намиращ се до леглото. - Не ме лъжи, моля те. Кажи ми истината. - той поклати глава отрицателно, без да ми казва какво и да е. - Хайде де, Хаз.. - Той дигна глава след като чу прякора, който ми се изтърси от устата без да осъзная. - Даже се боксирах с Лиам заради Луи.
- Моля. - започна да се смее-Била си се с Лиам. - каза доста невярващо, а аз кимнах. - Сигурно те е победил не е било нужно. - продължи да се киска, гледайки реакцията ми.
- Не. Аз го победих. - след думите ми сякаш си глътна езика и се изправи в седнало положение.
- Ти можеш да се биеш? - кимнах положително. - Нещо друго, което незнам за теб, сладурано. - намигна ми и показа очарователната си усмивка.
- Ами не знам, ако ти ми кажеш нещо и аз ще ти кажа. - преместих се на леглото, за да съм по-близо до него.
- Искаш да знаеш за поръчката нали? - щом го каза аз започнах да кимам енергично. - Добре, но после трябва да поговорим за друго, става ли? - погледна ме като в очите му се четеше надежда.
- Добре. Обещавам няма да реагирам прибързано. - той кимна, докато ръката му минаваше орез косата за стотен път сигурно.
- Всичко започна преди 5 години, тогава бях на 16 години. Тъкмо се бяхме се преместили с майка ми и сестра ми от Чикаго. Започнах училище и така се запознах с момчетата. Но знаех, че майка ми работеше постоянно, за да ни осигури нужното. Тогава реших да започна работа, нямаше особено големи възможности, докато един приятел не ми предложи да разтиквам за него. Момчетата също се занимаваха с това и така станахме още по-близки. Работехме за Ноа, той беше известен в този бизнес, но след година решихме да работим за себе си. За пред семействата ни работим във фирма за поръчки като управители на отдели, защото така обеснявахме липсата ни понякога. - млъкна за кратко като чакаше реакцията ми, за да продължи. Аз кимнах, защото исках да знам, защото трябваше да знам. - Така аз и момчетата сформирахме своя група и започнахме да правим някои незаконни неща. Аз ръководя поръчките, защото там се изискват финансови умения, а мен ме бива с числата. Зейн главно се занимава с оръжията, Лиам е нещо като нашия личен доктор и ни оправя раните, когато не са особено сериозно. При по сериозни случаи идваме при определен доктор и го подкупваме, за да си мълчи като сега. Найл преглежда наркотиците и им прави тестове, не само защото да видим преместени ли са, но ги проверява дали са качествени, защото не искаме долно качество . А колкото до Луи, той се свързва с повечето ни клиенти, занимава се с и охранителните камери и такива. Ние сме главните снабдители на ЛА. - мина с ръка през къдриците си. - Всеки от нас може да се бие и да стреля, не се гордеем, но така си изкарваме хляба. Учим , защото сме си обещали, че ще спрем, когато завършим. - гледах и не знаех какво да кажа. - Колкото до прострелката, отидох с Найл и Луи да продадем няколко пистолета, пушки и куршуми, когато купувачите решиха да ни мамят с парите. Разбрахме какво са намислели и започна престрелка, успяха да ме ранят, но всички техни бяха мъртви, когато свърши всичко. Зейн разчисти с помощта на Лиам. И така това е всичко, което искаше да знаеш. - не знаех как да реагирам след чутото. Всичко се въртеше в главата ми без да спре. Ако бях нормална щях да стана, да се развикам и да се тръгна, но проблема е, че аз го харесвам след като знам това, защото той имаше смелостта да ми каже всичко. Не знаех какво трябва да направя затова просто се приближих до него и го прегърнах, надявайки се да разбере намека. Той първоначално не знаеше какво да реагира, но после се осъзна и ме притисна към него,за да сме по-близо един до друг. - Защо го правиш? - не разбрах въпроса му затова се отдели от него и го погледнах в очите.
- Какво имаш предвид? - той отпусна хватката и ме целуна по челото.
- Всичко. Чу моята история и пак си тук. Защо си толкова добра, не го заслужавам след всичко, което направих. Просто.. - не можех да издържа повече. Целунах го, толкова го желаех. Целувката беше нежна, но пропита със страст.
-Ти си го правил, за да помогнеш на майка си, а не за да имаш пари, които да харчиш безцелно. - казах след като прекъснах целувката. Я очите му се четеше желание, не спираше да оглежда лицето ми, но все се спираше ма устните ми. Той се приближи леко към мен, а аз ае наведох и го целунах, той моментално отвърна като ме притискаше към себе си, дръпна ме и ми помогна да седна в скута му. Стисна задника ми и аз изстенах, той се възползва и пъхна езика си в устата ми. Започнахме да се борим за надмощие, но накрая се отказах и той пие всичко под контрол. Не се отделяме един от друг сеедно от това зависеше живота ни. Едната му ръка се пъхна под блузата ми и ме накара да се раздвижа върху него. Не исках това да спира, но съдбата отново си направи шега. Тъкмо Хари ме сложи легнала до себе си, вратата се отвори и от нея влязоха всички до един. Отдръпнах се веднага от Хари като паднах от леглото. Започнах да дишам тежко, погледнах ги и умрях от срам, цялата станах червена като домат. Видях татуираната ръка да се подава, за да ми поногне. Поех я и отново застанах до него, но гледах надолу, защото ми беше много неудобно.
- Ооо, Хари. Ние идваме да те видим дали си жив, а ти какво правиш. - думите наШерил накараха всички да се засмеят.
- Виждам, че си се излекувал. - каза Ребека и ни смигна с первезна усмивка.
- Хари, можеш да се прибереш ако искаш, но трябва да си вземаш лекарствата. - съобщи Луи - Ръката ти ще седи така около седмица, за да зарасне раната.
- Моля- Хари почти извика - Няма да стане, забрави. Няма да ходя с това нещо. - прокара здравата си ръка през косата си,а ранената му беше захваната за тялото му.
- Ще ходиш с нея. - най-накрая проговорих като гласът ми по чудо не ме предаде. - Щом се налага, ще седиш така. - момчетата започнаха да мърморят всякакви неща, подкрепяйки ме, а Хари просто се отказа и се облегна.
- Добре, но при едно условие. - показа мазната си усмивка. - Ще останеш при мен през това време, защото сам няма да мога. -при чутото едва не паднах, започнах да кимам отрицателно с глава, но Хейли отговори вместо мен.
- Да, ще остане при теб. Защото с Зейн няма да ни има за два-три дни, а тя мрази да е сама. - смигна ми и се сгуши в Зи.
- Значи е уредено. Хайде, сега ме оставете да се оправя, а ти - обърна се към мен- и ти - посочи Хейли - вървете да вземете багаж и ще те чакам у нас. - целуна ме по бузата и ме избута да стана. С недоволство станах и тръгнах с Хейс към апартамента. Взехме такси и след тридесет минути вече гласяхме багажа си. Взех най-необходимите неща и ги сложих в един сак, като бяхме готови слязохме пред сградата, Зейн ни чакаше, за да ни откара.
Беше началото на месец юли и най-хубавото нещо бе, че няма да съм на работа цял месец. И ще да мога да прекарам повече време с Хейс, момчетата и най-вече Хари.
Изведнъж спряхме и осъзнах, че сме вече пред къщата, в която щях да остана за седмица. Слязох от колата и взех багажа си. Зи и Хейс влязоха вътре и аз след тях. Всички бяха на дивана в хола, но аз се качих в спалнята, за да си оставя багажа. Когато влязох в стаята забелязах нещо странно, едната врата на гардероба беше отговорена и видях, че дрехите, които седяха там последния път ги нямаше. Той ми беше направил място в гардероба си. Почувствах се странно, но приятно, подредих набързо нещата си на мястото и реших, че е време да слизам. Когато слязох в хола, там седеше само Хари гледайки телевизор, всички си бяха тръгнали. Настаних се до него и той обърна глава към мен.
- Защо се върна? - обърна се изцяло към мен. - Можеше да не дойдеш в болницата, след случилото се не беше длъжна.
- Незнам... защо дойдох- заекнах в опит да отговоря, прекарвайки истинската причина.
- Лъжеш ме. Не искам лъжи. Кажи ми истината. - започна да хапе долната си устна. Явно му бе навик, когато е изнервен.
- Не може ли да говорим за друго? Моля? - поклати отрицателно глава в отговор.
- Виж, Мал. - приближи се към мен.- Харесвам те, но не искам да страдаш заради мен. - сложи два пръстта под брадичката ми. - Но не ме лъжи, че не изпитваш нищо към мен. - започна да се накланя бавно към мен. Прехапах устна, гледайки го право в очите. - Не, не прави така, моля те. - застана на милиметри от устните ми.