Nerves

Глава 17

Гледна точка - Малия

Часът беше 7:27 сутринта. Тъкмо кацнахме в Лондон. Пътуването беше добре и мина бързо. Успяхме да се съберем след всичките фиктивни проверки и стояхме вече пред летището.
- Е, Мал. Сега на къде? - попита Зейн.
- Хващаме таксита и отиваме към бабчето - казах като залепих детската усмивка на лицето си.
Успяхме да си наемем 3 таксита, като ние с Хари бяхме само двамата в едно. Разбрахме се с шофьорите да ни следват. Виждах познатите улици - вече бях у дома. Минахме централните части на града и се насочихме към не толкова елитния квартал. Таксито ни спря пред до болка познатата бежова двуетажна къща. Видях, че бабчето седи отпред и не успях да се сдържа. Изскочих по най - бързия начин от колата и тръгнах да бягам към нея. Тя естествено разтвори ръцете си за мен, а аз просто се сгуших. Вдишах познатия ѝ аромат.
- Бабиното. - разбрах, че е започнала да плаче. - Липсваше ми. - успя да каже през сълзи.
- И ти, мамче. - гледката отстрани сигурно е тъжна. Една баба и една внучка се прегръщат като си казват мили думи през сълзи. Успяхме да се успокоим след десетина минути и видях, че всички ни гледат усмихнати. Хейс се засили и прегърна баба.
- Мами, липсваше ми. - целуна я по бузите и пак се сгуши в нея.
- И ти, Хейс. - каза баба като правеше кръгчета на гърба ѝ. - Е, сега кой е Хари? - каза след като се отдръпна от Хейли. При думите ѝ Хари стъпи напред, все още държейки двата сака в ръцете си.
- Аз, госпожо. - каза уверено.
- Аз не съм госпожа, а съм бабче. - каза смеещо се. - Ела насам. - Хаз се доближи до нея и вече седяха лице в лице. Е колкото е възможно, защото тя му стигаше едва рамото.
Баба направи най-неочакваното нещо за Хари- дръпна го и го прегърна. - Имаме да си говорим, младо момко. - каза докато се кикотеше. - Хайде, не стойте там, деца. Влизайте, стаите ще стигнат. - махна с ръка и се насочи навътре.  Влязох, след мен бяха Хейс, Хари и другите. Всички застанахме в главния коридор и чакахме баба да каже къде ще сме. - Малия ти си с Хари в твоята стая. Всички други сте по двойки нали. - те кимнаха - Добре, Хейс поведи момчето си към стаята ти, а другите да ме последват към вторият етаж. - всичко стана като по команда.

Моята стая се намираше близо до градинката. Беше единствената спалня на първият етаж, всички други спални са горе, включително и тази на баба. Влязохме в стаята и Хари започна да я оглежда. Стаята ми не беше нещо специално. Беше боядисана в прасковен цвят, имаше двойно легло с жълти завивки, гардероб, бюро, на който имаше малък телевизор. Има голяма етажерка на стената, която беше отрупана с много книги. Беше съвсем обикновена стая. Той се спря на семейните снимки на стената ми. Загледа се в снимката от първият ми рожден ден с мама и тази до нея беше на баща ми.
- Приличаш на нея. Красива е. - каза тихо.
- Казвам, че външно съм наследила нейната красота, а характера ми е на баща ми. Той е бил лошо момче. - след думите ми се усмихнах.
- Жалко, че не мога да ги познавам. Бих се радвал. - гласа му се пропи с нотка на тъга. Отидох до него и го прегърнах.
- Хайде, оставяй всичко и да вървим при баба. - той кимна, остави саковете до леглото и тръгнахме към баба. Видях, че всички са седнали в хола, а баба прави нещо.
- А, Мал. Ела да ми помогнеш. - чух да вика бабчето от кухнята. - Хейс, идвай и ти не се прави на глуха. - засмях се, а Хейс направи физиономия. Отидохме до кухнята и взех сладкишите и соленките, които бе направила, а Хейс взе сока. Поставихме ги на масата и се настанихме при другите. Баба взеле и даде на всеки от нейния специален чай. Седна на централното място така, че да наблюдава всички.
- Така, деца. Казвам се Абигейл Мари Томсънт . Може да ме наричате мамче, бабче или бабо Аби, както вие си решите. Сега искам всеки да се представи, за да мога да се запозная лично с всеки. - кимнахме положително. - Нека първи е Хари. - видях как сложи милата си усмивка.
Баба беше уникална, никой не би подозирал, че жена висока 1,65см и на 60 години, ще командва толкова много, но тя винаги е обичала реда.
- Ами.. - започна неуверено - Казвам се Хари.. Хари Стайлс. - почеса тила си нервно. - Какво друго?
- Годините, с какво се занимаваш? Какви отношения имаш с внучка ми? - казваше баба спокойно. - Правите ли секс? - при думите ѝ се задавих с чая и започнах да се давя. Хари ми помогна и започна да отговоря.
- На 21 години. Уча в университета на Мал, само че финанси. И за секса.. - не успя да довърши.
- Така ти. - баба посочи Зейн.
- Казвам се Зейн Малик и съм приятеля на Хейли. На годините на Хари съм, уча и аз в университета. Лиам е мой брат. - като го посочи.

Мина час, в които изслушахме всички, а баба кимаше одобрително. Винаги е искала най-доброто за мен.
-Е какво работите? - попита баба доволна.
- Ами бабо, ние работим заедно. - казах
- О, какво? - попита с учудване. Спогледахме, всеки мълчеше, накрая казахме заедно.
- Мафията. - видях баба как ме изгледа. В очите ѝ не се четеше друго освен болка.
- Малия Томсънт. - повиши тон. - И ти ли като баща си започна. - след думите си се хвана за устата и смъкна.
-Моля. Като татко. - усетих нещо в мен как се пречупи. - Какво имаш предвид. - станах и застанах пред нея. - Кажи ми. Обесни за пръв път ми казваш нещо за него. Бабо, хайде. Заради мафията ли е умрял. Кажи нещо. - сълзите ми мокреха бузите ми, баба плачеше също, но продължаваше да отказва да ми обесни. Паднах пред нея като и хванах ръцете. Моля ѝ се, но тя отказваше. Усетих ръце как ме дигат и видях Хари, не казах нищо, дигна ме като булка и тръгна към стаята, а аз плачех все още. Лицето ми беше заровено в гърдите му. Стигнахме стаята и ме сложи на леглото. Легна до мен и започна тихо да пее тихо, за да успее да ме успокои. Явно успя, защото след няколко минути успях да се унеса и съм заспала.

"Мамо, хайде, мамо. - мятах с ръце, за да я накарам да дойде по-бързо.
- Идвам, скъпа. - каза, докато идваше усмихната към мен.
- Мамо, къде е татко? - попитах, гледайки другите деца да си играят с бащите си.
- Миличка, той.. направи избор, за да те предпази. Да предпази нас. Хайде, да играем. - каза мама вземайки раницата ми.
- Не, няма. - тръгнах да тичам, но се спънах и паднах. Имах голяма рана на левият си крак.
-Малия... "

-Малия.. Мал.... - усетих как някой ме тресе. Отворих очи и видях Хари седнах отгоре ми. - Боже, скъпа,изплаши ме. - цялата бях потна, не можех да разбера сънувах ли го или си спомнях. Усетих нечии ръце и се върнах в реалността, Хари беше сложил главата си на рамото ми и ме прегръщаше нежно.
- Хари, стани от мен. - отдръпна се  рязко и стана от мен. Станах от леглото и започнах да махам дрехите си.
- Мал, какво правиш?- попита ме Хари объркано. Бях само по бельо и застанах пред огледалото и започнах да се оглеждам. Огледах крака си и намерих белег на точното място дет бях паднала в съня си.
- Хари, виждаш ли го? - той кимна. - Значи не си въобразям това е бил спомен. - седнах на края на леглото и зарових лице в ръцете си.
-Мал, какво става обесни ми. - седна до мен и ме прегърна.
- Аз.. сънувах мама и попитах за татко, тя каза, че го е направил заради мен. И тръгнах да бягам и паднах, а сега на същото място имам белег. Просто... - той ме целуна по главата. - Къде са всички?
- Шерил, Лиам, Найл и Ребека отидоха в мола мисля, Зейн и Хейли са при родителите ѝ, а Луи и Елинор на романтична разходка май, не знам не разбрах. - кимнах.
-Баба тук ли е? - попитах го, след което го целунах по бузата.
- Да. - кимнах и станах от леглото.
- Искам да поговоря с нея. - целунах го по устните нежно
- Ще съм тук, ако има нещо. - целуна ме по челото и легна на леглото