Nerves

Глава 13

Гледна точка - Малия

Вече беше средата на август, момчетата започнаха да ни се доверяват повече, защото ни вземаха с тях на поръчки. Нещата с Хари вървяха просто прекрасно, не само заради страхотния секс.
Снощи Хари ми съобщи, че днес ще е на поръчка с Найл и Луи. Аз от своя страна, станах късно, защото обичам да си доспивам и реших, че мога да си направя маратон с филми и храна, докато той се прибере.
Седях и гледах някакъв екшън, когато усетих нечие присъствие зад мен. Обърнах се, мислейки, че е Хари, но видях, че е Ноа.
- Малия, какво правиш?- стоеше на касата на вратата с огромна усмивка на лицето си и не мърдаше.
- Не те интересува, Ноа. Какво правиш тук? Как въобще влезе? - гледах го в право очите, докато едната ми ръка търсеше пистолета, който бях взела с мен.
- Имам си методи, пак и имам да си разчиствам стари сметки със Стайлс и ти ще ми помогнеш? - започна да се доближава бавно към мен, сеедно е животно дебнещо плячката си.
- Няма как да стане - при, което успях да намеря пистолета и да го насоча към него.
- Давай, стреляй. - усмихна ми се мазно, натисках спусъка, но изстрел не последва. - О, някой май не си е проверявал пълнителя- започна да се смее повече. Хвърлих пистолета по него и тръгнах да бягам към телефона, който се намираше в кухнята. Точно преди да го стигна усетих болка в врата си и загубих съзнание.

Отворих очи и се оглеждах. Стаята, в която бях не ми позната, огледах се и забелязах, че съм само по сутиен и бикини, краката ми и ръцете ми бяха завързани за гърба на стола, на който седях. Опитах се да се освободя, но без успех. Започнах да оглеждам за нещо, което може да ми помогне да се освободя, но нямаше нищо в стаята освен един стол срещу мен и маса, на която имаше малко храна. Изведнъж вратата се отвори и през нея влезе Ноа. Беше без блуза като се разкриваше татуираната му гръд.
- О, виждам, че си събудила. - мина покрей мен и седна на стола, за да ме може да ме гледа право очите.
- Къде съм, шибан идиот такъв? - започнах да се дърпам, но единствено, което успях да направя, бе да се нараня.
- Някъде, където скъпия ти Харолд няма да те открие. - започна да се смее, докато гледаше жалките ми опити да се отскубна от стола.
- Какво искаш от мен? - не спирах да викам.
- От теб нищо, но ти си единствения начин да накарам Стайлс да направи, каквото искам. - след като млъкна, стана от стола и се доближи до мен, сложи пръст на устните ми- Но така или иначе си тук, защо да не се позабавляваме заедно. - щом чух това го захапах, колкото сила имах. Той изсъска, а аз усетих кръвта му в устата си. -Кучка - удари ми един шамар, а аз изплюх кръвта като го уцапах. - Борбена си, харесваш ми.
- Мръсно копеле, пусни ме или иначе Хари ще те намери и ще ти пръсне шибания мозък. - мислех, че думите ми ще го ядосат, но това не стана. Единственото, което направи, бе да ме целуне. Опитвах се да не му отвърна, но той стисна рамото ми, при което извиках от болка, а той пъхна езика си в устата ми. Възползвах се и го захапах отново, той изсъска от болка и се отдръпна от мен. Удари ми нов шамар с такава сила, че паднах със стола назад. .
-Ако продължаваш в същия дух ще те убия по-рано, отколкото трябва. - дигна стола ми и излезе от стаята, като затръшна вратата след себе си.
През следващите няколко часа никой не е идвал при мен, а аз усещах вече неописуема болката в цялото си тяло. Не знаех колко е часа, не знаех дали Хари ме търси, не знаех нищо, а това ме влудяваше. Умората ме застигаше, но не исках да заспивам, защото ме беше страх. Точно, когато тялото ми се отпусна чух как вратата се отвори, този път не беше Ноа, а някакво момче на моята височина, имаше светла коса и беше облечен със спортен екип. Носеше храна и вода, чувствах как стомаха ми се сви от глад, до сега не бях се усетила, защото не мислех за това.
- Здравейте? Казваш се Малия нали?
-Да- гласа ми беше тих.
- Казвам се Раян. Нося ти храна,не знаех какво харесваш, затова направих сандвич. - кимнах и той придърпа стола по-близо мен.
-Може ли вода първо. - той кимна, отвори бутилката вода и я доближи до мен, за да си отпия. Изпих почти половината шише, когато му дадох знак, че не искам повече.
-Май си била доста жадна. - засмя се леко, а аз се усмихнах. - Хайде отвори уста, за да хапнеш малко. - отворих бавно уста и той сложи сандвича, за да мога да си отхапя. След няколко минути сандвича вече го нямаше, той ми даде отново вода, при което пресуших бутилката. - Май си била доста гладна и жадна. - тръгна да става, когато аз го спрях.
- Би ли ми казал колко е часа, моля.
-Ами сега минава полунощ. - аз кимнах.
-Ам къде е Ноа? Къде се намирам? -той се учуди от въпроса ми.
- Извън ЛА сме, но само това мога да кажа, а колкото до Ноа, той има важен разговор с твоя мъж, ако може така да го нарека.
- Благодаря ти, Раян. - след думите ми, той излезе от стаята и отново ме остави сама. Докато стоях и мислех за всичко, неусетно съм заспала.

"Хари, водите ми изтекоха. - започнах да дишам тежко, а контракциите бяха ужасно болезнени. -Бързо.- думата излезе като вик от устата ми. Хари тичаше с чантата, в която седяха нещата ми.
- Идвам, идвам. Забравям ли нещо. - гледаше притеснено.
- Къде е Дарси? - къдрокоското се удари по челото и тръгна да я търси... "

Усетих студена вода по цялото си тяло. Отворих очи и видях Ноа с кофа в ръцете си. Цялата вода , която е имало в нея, сега е върху мен.
- Добро утро, ангелче. Спа ли добре? - усмихна се подло.
- Да си го начукаш. - казах през зъби.
- Не говори така на човека, от който зависи живота ти. - каза като ме полаги по бузата, а аз се отдръпнах.
- По-добре да умра сега, отколкото да те търпя. - изплюх през зъби.
-Може да се уреди. - насочи пистолет към главата ми. Двамата мълчахме известно време, след което той проговори - Но няма да е интересно така. - след тези думи свали пистолета. - Пак и чакам Хари да изпълни нарежданията ми. - засмя се и излезе от стаята.
Веднага щот излезе от стаята започнах да мисля начини, с които да се измъкна или да кажа на Хари къде съм. Докато мислех в стаята влезе едно момиче. Беше ниско на височина, но си личеше, че е малка, най-много на 13-14 години , имаше руса коса и сини очи. Беше облечена с рокля на цветя.
- Здравейте, госпожице. Аз съм Адел. Господин Ноа каза да дойда да ви нахраня. - аз кимнах, но не казах нищо. Помогна ми да си изям храната и да пия вода, защото естествено бях завързана все още. Реших да пробвам нещо и силно се надявах да стане.
- Адел, нали? - тя кимна- Мога ли да те моля за нещо?
- Зависи какво, госпожице.
- Знаеш защо съм тук нали? - тя кимна положително. - Имам баба, тя ме е отгледала, болна е и се притеснява за мен. Може ли да ѝ пратиш съобщение сеедно съм аз, за да не се притеснява. Ако може де. - направих тъжма физиономия, надявайки се да помогне.
- Попринцип не е позволено, но ще го направя. Но искам да ми изпълниш едно желание. - погледнах я учудено, но кимнах.
- Добре, каквото поискаш- пари, коли, всичко.. - не успях да довърша.
- Знам, как седят нещата, но ако успееш да избягаш, би ли ми помогнала да избягам и да започна наново, моля те. Ноа ме държи тук и не ме пуска, моля те. - започна да хлипа, а аз се почувствах ужасно,защото не се знае какво ѝ е причинявала.
- Обещавам, ще ти помогна както мога. - след това и издиктувах номера на "баба", а всъщност беше на Хари, като и казах да напише "Бабче, добре съм. Знаеш къде съм". Тя стана, защото имаше друга работа и се надявам да го прати, защото това беше единствения начин той да ме намери. Тя беше единствения ми изход навън и се надявах да проработи всичко.