Nerves

Глава 6

Гледна точка - Малия

Не ми пукаше за последствията,просто исках да направя нещо с него. Тялата ни се допираха, устните ни бяха на милиметри разтояние. Явно той си мислеше, че ще стане нещо, но грешеше адски много, исках това да му е за урок. Отдръпнах се от него и се наведох да взема тениската му от пода. Насочих се към втория етаж. Преди да започна да изкачвам стълбите, събух токовете си и продължих нагоре. Стайлс ме следваше без да казва нищо. Видях, че първата врата на етажа бе открехната. Насочих се към нея и влязох-това е неговата спалня, интериора беше хубав. Стаята беше сива на цвят, леглото беше централно разположено с черни завивки, отляво имаше масивен черен гардероб, а отдясно имаше врата, която сигурно водеше към банята и огледало отляво на вратата. Имаше два прозореца- един отдясно на вратата за банята, който имаше гледка към улицата, а другия беше голям намиращ се над леглото, имаше голяма рамка, на която явно сяда редовно, защото имаше две възглавнички. Усещах топлината от тялото на Хари, защото той седеше твърде близо до мен. Отидох до леглото, след което легнах отляво без да го поглеждам. Затворих очи и малко след това леглото до мен хлътна от тежестта на тялото му. Придърпа ме към него, за да сме максимално близо и заспах докато съм в прегръдката му.

Обърнах се и посегнах на гушна Хари, но мястото до мен беше празно. Отворих очи и се надигнах леко. Главата ми започна да пулсира, готова да избухне всеки момент като бомба със закъснител. Обърнах глава и видях, че на шкафчето до мен има хапче за глава и вода. Тъпа усмивка се настани на лицето ми и веднага взех и изпих хапчето, като се чудех къде е къдрокоското. Мислех да стана и да го потърся дали е в къщата, но чух звук на отваряща се врата. От банята излезе Стайлс увит само в една кърпа, цялото му тяло бе покрито с капчици като от косата му се стичаше вода- най-красивата гледка, която човек може да види, незнайно защо бях прехапала долната си устна докато го наблюдавах изучаващо.
- Добро утро, Мал. Как е главата? - каза приближаващо се към мен.
- Ам... ам - заекнах- добре съм- казах с едва доловим глас.
- Долу има закуска, ако искаш се изкъпи и слез. В банята има кърпи и от гардероба можеш да вземеш нещо, за да си облечеш. - кимнах, станах и се насочих към банята. Точно преди да вляза чух как казва тихо. - Е ако искаш може и гола няма да ми пречиш. - направих се, че не съм чула нищо. Заключих след мен, банята беше огромна- имаше вана, душ кабина и т.н. Отстраних тениската му и бельото си като влязох в душ кабината. Измих косата си набързо, както и тялото. Взех една кърпа и я увих около мен, цялото ми тяло беше попило миризмата на Хари. Отидох до мивката и видях нова четка за зъби, измих ги и излязох от банята. Спалнята беше празна, сложих отново бельото си и отворих гардероба. Харесах си една синя тениска и сив анцунг, облякох ги и подсуших косата си с кърпата. Тръгнах към кухнята, преди да вляза чух, че Хари разговаря по телефона.
- Спокойно, нищо не знае. Да с мен е, не се притеснявай. Приятно изкарване с Хейли. Да, да знам, ще отида за поръчката. - влязох в кухнята и той ме посрещна с усмивка, показвайки си трапчинките. - Хайде, седяй да закусиш. - като ми подаде чиния с палачинки и шоколад. Настаних се на един висок стол, който се намираше до плота и започнах да ям. Мислех да го питам, дали ще може ли да ме прибере, когато се чу звънеца на входната вратата. Къдрокоското отиде да отвори и чух женски крясъци. Станах от стола и тръгнах натам. Там седеше Кара, която изтерясваше. Когато ме видя се шокира.
- Ти. - посочи ме с пръст - Малия нали? Защо си с Хари? - гледаше ме изпитателно, но погледа ми си оставаше объркан. - Теб ли изчука снощи. Затова ли ме изостави в клуба, заради нея ли, Стайлс?-обърна се към него- Отговаряй. - крещеше с цяло гърло, не смеех нищо да кажа, защото щеше да стане по-зле.
- Кара, махай се. Искам да се разкараш от дома ми веднага.-посочи входната врата.
- Малия, слушай ме внимателно. - Кара ме гледаше в очите без да отразява Хари. - Хванахме се на бас, че ще те изчука до седмица беше вечерта, когато ме заля в клуба. Той не те харесва, затова се разкарай. - след чутото погледнах Хари, който седеше шокирано от действията на Кара.
- Вярно ли е? - той мълчеше и не казваше нищо. Отидох до него и му забих един шамар. - Копеле. Как можа? - минах покрей него като взех чантата си и излязох от къщата. Не знаех къде съм, затова тръгнах нанякъде, молейки се да видя такси. Не след дълго стигнах университета, в който уча. Щом успях да се ориентирам тръгнах към нас.
Сълзите се стичаха по бузите ми, не можех да повярвам, че Хари е направил това. Влязох в сградата и викнах асансьора, когато вратите се отвориха там седяха Зейн и Хейли. Погледнаха ме и видях как нещо в Хейли се пречупи, веднага дойде и ме прегърна, чувах как ми задава въпроси, но нямах сила да отговоря. Разпаднах се в ръцете ѝ, тя каза на Зейн да ми помогне , за да ме качат в апартамента. Той ме пое и асансьора тръгна нагоре. Вратите се отвориха, Хейли тръгна напред, а ние с Зейн след нея. Отключи апартамента и се насочи към моята стая, остави ме на леглото и телефона му започна да звъни и той се отдръпна, за да говори. Хейли дойде и легна до мен  като ме придърпа към себе си и започна да гали косата ми.
- Лия, какво е станало? Защо плачеш? Къде беше цяла вечер? - говореше тихо, но притеснението я бе заляло.
- Ами.. аз.. - започнах плахо, но гласа ми поддаде.
- Била е при Хари. - каза Зейн леко ядосано. - Разбрах какво е станало. Извинявам се, но трябва да го видя. Найл ми се обади и каза, че нещата са зле. Ще дойда, когато мога. - доближи се и целуна Хейс по устните, след което се наведе и ме целуна по челото. Бях леко шокирана от действията му, но го почувствах като по-голям брат, защото винаги съм си мечтала за такъв.
- Благодаря, Зейн. - той ме дари с усмивка. - Чувствам те като по-голям брат. - наведох глава, за да не види как се изчервевявам.
- Хей, Лия, спокойно. И аз те приемам така. Защото аз наистина харесвам Хейли, а ти си ѝ като сестра, което значи, че си и моя. - каза го, преди да излезе от стаята. Останахме сами.
- Лия. - Хейс привлече вниманието ми. - Какво е направил?
- Ами.. - час по-късно след като и казах всичко, Хейс беше готова да отиде при къдрокоското и да го смаже, но аз я обедих, че няма смисъл да се занимава с него. Телефона ѝ започна да звъни и тя дигна.
- Кажи, Зи... Какво, къде? Добре ще дойда. Не, няма. Ако тя не иска няма. Добре, чао. - затвори телефона и ме гледаше без да обелва дума.
- Какво има? Хейс, кажи ми. - исках да знам какво нещото, което я напрегна толкова бързо.
- Ами Хари е в болницата. Бил е прострелян. - щом го каза усетих болка зараждаща се в стомаха ми. - Момчетата са там, а той в момента е в операция. Куршума е бил в ръката, но просто много кръв е загубил. Не е нужно да ходим. - стоеше и очакваше моята реакция. Гледах я докато сълзите ми се стичаха по бузите ми. Имах толкова въпроси, но в момента не ме интересуваха отговорите. Исках да отида и да го видя как е. Станах от леглото и се насочих към гардероба, извадих си дрехи, които да облека. Започнах да се събличам.
- Лия, за къде се обличаш? Къде отиваш? - започна да повишава тон.
- Отивам в болницата. Знам не трябва, но не мога да седя тук, докато той има опасност за живота. Разбери ме, моля те. Не мога просто. Започнах да се влюбвам в него, колкото и да не си го признавам. Може да ме боли после, да съжалявам, но не мога сега. Така, че или ела с мен, или просто не ме спирай. - когато спрях да говоря, целите му бузи бяха още по-мокри, а Хейс се беше разревала и ме гледаше.
- Лия, хайде. Имаш пет минути и тръгваме. - кимнах и започнах да се оправям. Когато бяхме готови тръгнахме, пред сградата ни чакаше такси, което се насочи право към болницата, след като му дадохме адреса. След около двадесет минути седях пред входа на болницата. Хейс ме хвана и започна да ме дърпа към стаята, в която бяха момчетата. Минахме покрей информацията и се насочихме към втория етаж. Вървяхме по коридора, когато ги забелязах. Найл беше на пода и се тресеше, по целите му дрехи имаше кръв, кръвта на Хари. До него беше Лиам, който го беше прегърнал и му говореше нещо, за да го успокои, като самия той хлипаше леко. Зейн седеше на стол до стаята, като гледаше краката си, а Луи се разхождаше напред-назад. Вече бяхме близо до тях и всички погледи се насочиха към мен. Зейн стана от стола като ни се усмихна. Найл ме видя, очите му бяха пълни с сълзи и болка, изправи се и тръгна към мен. Аз просто седях като статуя, просто не можех да помръдна. Застана пред мен и ме погледна в очите, обратното на мойте очаквания той ме придърпа към мен и започна да хлипа тихо на рамото ми. Прегърнах го като главата ми почиваше на рамото му. Незнам колко сме седели така, но накрая той се отдръпна от мен. Луи ме гледаше злобно, но си помислих, че преувеличавам. Отидох и поздравих Лиам, а той направо ме прегърна. Насочих се към Луи, а той от своя страна започна да вика.
- Ти си виновна, защо се появи въобще. Заради теб той е така. Ако не си беше тръгнала, нямаше да иска да ходи на тази глупава среща и нямаше да го прострелят. Само ти си виновна. Ти и само ти, никой друг. - с всяко следващо изречение повишаваше тона си и се приближаваше към мен. В очите му се четеше ясна болка и ярост. Седяхме на около половин метър разстояние, когато Зейн настана пред мен, а Лиам хвана Луи.
- Томо, успокой се. Тя не е виновна, знаеш какъв е Хари. Стига, моля те. - Зейн го повтори два пъти спокойно, като едната му ръка беше хванала кръста ми, за да ме предпази, а другата бе към Луи.
- Как да не е виновна,тя беше последно с него. Тя е виновна. - след чутото се ядосах. Махнах ръката на Зейн от себе си и застанах пред Луи.
- Какво каза? Аз ли съм била последно с него. Това не е вярно. - започнах да удрях Луи по гърдите. - Да вечерта спах в тях, но нищо не е ставало, защото бях пияна. На сутринта, когато станах Кара дойде и ми каза всичко. Ти знаеше ли, че той беше хванал бас с нея още в клуба.- той поклати отрицателно глава. - А знаеше ли, че целта му е била да ме изчука, за да ми го върне, че съм я заляла с питие. - той продължаваше да гледа шокирано. - А най-ироничното знаеш ли кое е? Въпреки, че знам всичко това не можех да го оставя, не можех да не дойда да го видя, когато Зейн каза,че е тук. Не си единствения, който се притеснява. - гласът ми се пречупи след казаното. Всички стояха и ме гледаха, а Луи просто ме прегърна.
- Извинявай. Просто, когато Хаз се обади бесен и каза, че трябва да отидем за поръчката, не знаех какво трябва да мисля. А когато попитах, той ми обесни, че е свързно с теб и нищо друго - измърмори всичко, като главата му беше подпряна на моята.
- А каква е тази поръчка по дяволите? Поръчка, та поръчка. Обеснете ми, какво е станало? Искам да знам - отдръпнах се и ги погледнах.

__________
Ако ви харесва, моля коментарайте, за да знам да продължавам ли.
❤️❤️❤️