Nerves

Глава 2

Гледна точка - Малия

Часа беше 9:23. Надигнах се бавно и подпрях гърба си на рамката на леглото. Телефона ми беше на нощното шкафче, протегнах се и го взех, видях, че имах съобщение от непознат номер, зачудих се кой може да ми има номера, отговорих и прочетох съобщението "Здравей, Лия. Аз съм Хейли. Падна ми батерията и това е на Зейн номера. Ще остана при него тази вечер. Ще се видим утре. хохо".
Донякъде се зарадвах, че се е досетила да ме предупреди преди да откача и да започна да я търся. Но ми стана гадно, защото отново бях сама. Тя беше по-общителна от мен и завързва приятелства лесно, докато аз седя отстрани и наблюдавам. Станах от леглото с мъки, минах си основните процедури в банята- миене на зъби, вземане на душ и т.н., след което се насочих към кухнята да си направя препоръчителната доза кафе. Апартамента, който бяхме наели не беше голям, представляваше малък коридор, който води към хола, от двете страни на хола има две врати - моята стая и тази на Хейли, след хола следва малка и уютна кухня, а преди това има врата към банята и към терасата. Беше малък, но приятен сеедно беше моя дом. Намираше се на две преки от университета и най-хубавото е, че не ни трябва кола, защото съм трагична в карането на кола.
Бях се отнесала, когато чух звънеца на вратата. Отворих вратата и видях, че пред нея седят Лиам и къдрокоското. Веднага двамата ме огледаха от глава до пети, зачудех се защо го правят,защото беше необичайно някой да ме оглежда, но се усетих, че съм още с пижамата си, която е сравнително оскъдна. Тя представлява бял разтегнат потник и къси гащи, които едва покриват заднила ми. Веднага щом успях се отместих, за да мога да се прикрия, сигурна съм, че съм почервеняла като домат, защото се усещам пламнала от срам. Къдрокоското ми намигна като прехапа устна, аз отместих поглед към Лиам и в този момент проговори.
- Здравей, Лия. Нали не те събудихме?- Лиам изглеждаше доста притиснено, за разлика от къдрокоското, който се забавляваше със срама ми.
- Ами не, не сте. - усмихнах се криво, като ръцете ми застанаха пред гърдите.
- А добре, ъм Хейли ни прати да те вземем . А познаваш Хари нали?-кимнах в отрицание-Ам Малия това е Хари. Хари това е Малия, приятелка на Хейли. - стана ми тъпо как ме представи, но какво да се прави. И това ли е прословутия Хари. Не мога да излъжа беше сладък и то доста. И той имаше татуировки, които се забелязваха през бялата тениска прилепнала за мускулестото тяло, беше обул черни дънки и бели ниски кецове. Имаше зелени очи като изумруди и малки пухкави розови устни, които те подканваха да ги целунеш. Боже какво говоря.. Докато се бях отнесла чух Хари да казва нещо.
- Здравей, приятно ми е да се запознаем. Ти си момичето накарало Кара Смит да коленичи. Браво сладурано. Харесвам предизвикателните момичета- след като го каза пак прехапа устна, аз го погледнах в очите като заключихме погледите си.
- Ъмм да, благодаря. Какво има, защо сте дошли? Нещо да не е станало с Хейли? - лицето ми издаваше притеснение.
- А не нищо не е станало , Хейли каза да дойдем с Хари и да те вземем с нас. Ще ходим на разходка в гората и каза, че ще се зарадваш, пък и да не седиш сама. Ако искаш де. - усмихна се мило.
- О, ъм благодаря. Ъмм влезте, искате ли кафе или нещо друго? Няма да се бавя, само десет минути. Става ли? - двамата кимната и седнаха на дивана в хола. Влязох в лявата стая, която всъщност бе моята, извадих си скъсани черни дънки с висока талия, къс бял топ, черни маратонки. Замислих се дали ще ми трябват още дрехи и се показах от стаята. Хари седеше на терасата с цигара в ръка, а Лиам си играеше на телефона. Никой не ми обърна внимание затова реших да ги попитам. - Момчета, ще ми трябват ли още дрехи или..? - Лиам се огледа за Хари и в този момент той влезе от терасата и каза:
- Вземи си допълнителни за всеки случай. Не се знае какво ще стане. Готова ли си? - само кимнах. Затворих си вратата и извадих малка раничка сложих клин, тениска, чорапи и малка дърпа. Оправих си косата, сложих малко червило и излязох от стаята. Като излязох видях само Хари, но без Лиам. Той седеше до моята врата и разглеждаше снимките на стената, там бяха снимки от нашето детство с родителите ни и наши самостоятелни, казвах ѝ стената на спомените. Реших да прекъсна наблюдението му.
- Ъм Хари, къде е Лиам? - той се обърна към мен като ме гледаше право в очите.
- Лиам тръгна. Трябваше да вземе момичетата. Така, че ще трябва да се задоволиш с мен. Е надявам се да ти стигна - след казаното ми смигна и си облиза устните.
- Ъм аз.. Хайде да тръгваме- сериозно?! Заекнах.. Какво... Не знаех какво да напрая и тръгнах към вратата, усетих, че Хари върви зад мен. Излязохме от апартамента и заключих. Насочихме се към асансьора, защото не ми се смъкваха девет етажа пеш по стълбите. Зарадвах се, че асансьора е на етажа и се качихме. Беше ми неловко да седя с Хари в толкова тясно пространство. Както слизахме надолу асансьора спря. Вътрешно започнах да се притеснявам, но явно на него не му беше проблем.
- Ще кажа на момчетата да знаят, че ще закъснеем и дс тръгнат. - каза го съвсем спокойно и видях, че започва да пише смс-си. Първите пет минути минаха добре,но изведнъж усетих стягане в гърдите. Паднах на земята и усещах как въздуха ми започва да се губи. Погледнах към Хари,който ме гледаше объркано.
- Какво ти стана, Мал? Добре ли си?- клекна пред мен, но когато видя, че не мога да дишам нормално, се осъзна. - Мал, клаустрофобия ли имаш? Ела, спокойно. Аз съм до теб. Всичко е наред. Бъди спокойна. - единственото, което успях да направя бе да се сгуша в него като го обкрачих от двете страни и да се мъча да дишам. Той ме придърпа и започна да прави кръгчета по гърба ми, за да ме успокои. Малко по малко успявах да се успокоя и да дишам по спокойно. Помислих, че ще ме пусне, но вместо това ме държеше още по-здраво. Главата ми лежеше на гърдите му, беше толкова удобен, усещах мускулите му под мен. Реших, че е време да стана от него, надигнах глава и тогава погледите ни се заключиха. Бавно започна да се приближава към мен, исках да стана, да го ударя, но не можех. Просто седях и чаках тези розови устни да ме докоснат. Погледа му изочаваше лицето му, когато видя, че няма да се дръпна до направи. Целуна ме нежно, бавно и страстно. Отвърнах му, не знам защо, но го направих. Сложи ръката си на врата ми като ме придърпа още повече към него, а другата докосваше голата ми кожа, която се показваше под потника ми. Едната ми ръка се заигра с къдриците му, а другата стискаше тениската му. Точно, когато той се излегна на пода на асансьора....

Дано да ви е харесала❤️❤️