Nerves

Глава 18

Гледна точка - Малия

-Бабо, къде си? - влязох в хола, започвайки да се оглеждам, но не я виждах.
- Тук. - чух я да видя от кухнята.  Отидох при нея и я заварих да чисти. Бих се учудила ако идвам за пръв път, но уви тя е такава.
- Бабо, искам да поговорим за татко. - тя остави всичко и се обърна към мен.
- Знаех, че ще дойде време да говорим за това. Отиди в хола, ще дойда след малко. - аз кимнах и отидох в хола и седнах на канапето.
Минаха десетина минути и тя се появи, носейки нещо в ръцете си. Приличаше на папка или албум,но не съм сигурна. Настани се срещу мен и ги остави между нас двете.
- Ще ти разкажа, но не искам да ме прекъсваш. - кимнах нетърпеливо. - Всичко започна, когато баща ти стана на седемнадесет години. Беше примерно момче, имаше добри оценки, но към края на единадесети клас започна да излиза с едни момчета. Доста често започна да бяга от часове, успеха му спадаше, но за мен беше нормално, защото беше в такава възраст, растеше и хормоните го тресяха. Е не беше така, както си мислех. Една вечер се прибра целият пребит, когато го питах какво е станало той казваше, че просто е станал малък бой. Не му вярвах, колкото и да го обичах, не му вярвах. - млъкна за малко, погледа ѝ бе сеедно всичко е пред очите ѝ. - Минаха няколко месеца, а той се промени напълно. Казваше, че си е намерил работа и, че му плащат добре, зарадвах се, защото щеше да може да си купува каквото поиска. Един ден влязох в стаята му да я чистя или по-скоро да я претърся. Ако се чудиш защо дядо ти не се занимаваше много с него, просто защото беле постоянно погълнат от работа. Като му кажех, че се притеснявам, той все излизаше с оправданието- той е момче и това било нормално. Не го послушах, направих го без никой да знае, претърсих цялата стаята и накрая открих под леглото марихуана. Отчаях се напълно, обвинявах се, защото той се проваляше. Реших да своя глава да го проследя и тогава разбрах, че е станал дилър и също така се бие за пари в някакъв клуб. Това продължи доста дълго, казах му, че знам и той започна да ми споделя отново и то доста повече неща. Разказа ми защо и как е започнало абсолютно всичко. Един ден той се прибра от някъде, не помня вече от къде. Усмивката му стигаше до ушите. Тогава каза, че е срещнал уникално момиче - имала къдрава кафява коса, била висока, но леко пълничка, красиви зелени очи- това беше майка ти. Не спираше да говори за Роуз с дни, доста трудно станаха двойно, но успя някак да я убеди и накрая станаха двойка. Тя знаеше, че той е станал мафиот и не го одобряваше особено , но винаги беше до него. Тук в Лондон, той бе много уважаван човек. Имаше приятел, с който бяха много близки, но той не се занимаваше с такива неща или поне така се говореше, но не беше така, той се казваше Дейвид Остин. Двамата бяха като братя, след случилото се с баща ти, той замина за Брайтън и друго не знам за него - слушах баба и осмислях колко неща не знам за семейството си.
- Ами мама и татко. - тя се засмя на ентусиазма ми.
- Те бяха млади, радваха се на живота. Бяха заедно две-три години и тогава се появи ти. Баща ти коренно се промени, отказа се от мафията, започна да работи в фирма. Но не стана както планираше, майка ти получи усложнения и ти се роди по-рано от очакваното. Джеймс караше към болницата, когато една кола се вряза в него и почина на място. Дядо ти след смъртта ни напусна и след няколко години стана покойник, а ние с майка ти те отгледахме. Това е всичко. - подаде ми папката в ръцете си. - Това е папката на баща ти, разгледай я. - баба стана и се насочи към втория етаж.