Nerves

Глава 11

Гледна точка - Малия

Размърдах се в леглото, потърсих Хари с ръка, но усетих хартия. Отворих сънено очи и се обърнах, след което видях, че имаше бележка "Мал, имам работа, ще се прибера привечер.". Усмихнах се инстинктивно и се надигнах от леглото. Минах през банята, за да извърша редовните процедури, избрах си дрехи и отидох в кухнята. Направих си кафе и един сандвич, тъкмо щях да си отхапя, когато телефона ми звънна. Видях, че баба ми звъни. Тя ме е отгледала като собствена дъщеря, защото сина ѝ, дефакто баща ми е загинал малко преди да се родя, но не иска да ми каже защо, а майка ми почина, когато бях на 5 години от левкимия. Тя беше моето семейство толкова години, не искаше да заминавам за ЛА, но се съгласи след като и казах, че е заради университет. Радвах се, че се е сетила за мен, защото не бяхме се чували от седмица близо. Тя все още си мислеше, че живея с Хейс, защото не знаеше почти нищо за Хари освен, че ми е приятел. Дигнах ѝ преди да се е отказала и да затвори.
- Здравей, миличка. Събудих ли те? - можех да усетя усмивката на лицето ѝ без даже да я виждя.
- Не, не си, мамче. Ти как си всичко наред ли е?
- Да, всичко е наред, милото ми дете. Обаждам ти се, за да ти честитя двадесет и първия рожден ден, скъпа. - тогава осъзнах, бях забрави собственият си рожден ден. По-ужасното е, че и Хари не се бе сетил. Почувствах се малко тъпо, но не исках да го показвам.-Миличка всичко наред ли е? Защо млъкна?
- Да, да. Просто бях забравила, от толкова работа и всичко, забравих, че днес е 20юли,бабче.
- Случва се, детето ми. Е всичко наред ли е с твойто момче. - баба не харесваше името на Хари, защото според нея няма как да се казваш само така.
- Всичко върви чудесно. Той е прекрасен.
- Радвам се,че се държи с теб като принцеса, защото не искам прелитам океана, за да му дам урок, че с теб игра не бива. - засмях се при думите ѝ, защото просто картинката се бе появила в ума ми.
- Няма нужда, бабче. Хайде, трябва да затварям, защото имам след час уговорка с Хейс да се видим.
- Малия, не си ли във вас, защо да имаш уговорка с Хейли, нали двете живеете заедно?- в този момент се осъзнах, че съм се изпуснала и трябва да измисля нещо, бързо.
- Ам.. нали ти казах, че тя си има приятел - Зейн, тя спа в тях и затова казах така. - надявах се просто да ми се върже, защото не исках да ѝ казвам истината точно сега.
- А, добре. Приятно излизане и да кажеш на Хейли да внимава, млада съм за правнуци, същото се отнася и за теб, млада госпожице. - засмях се на коментара ѝ.
- Добре. Чао, бабче. Ще се чуем пак. - затворих телефона и си отдъхнах. Реших, че наистина трябва да звънна и да се видя с Хейли, все пак имах рожден ден. Потърсих номера ѝ, след което ѝ звъннах.
- Да, Лия. Станало ли е нещо. - звучеше леко запъхтяна, надявам се да не съм прекъсвала секса с Зейн.
- Хей, Хейс. Не прекъсвам нищо нали?
- Не, спокойно кажи.
- Искаш ли да се видим, Хари го каза, че имал работа и съм свободна. Как ти звучи едно кафе към 11:30, за да може да се оправим.
- Добре. Пред старбъкс на главната до университета, как ти звучи?
- Добре, ще се видим след час тогава. - затворих телефона, но се почувствах забравена, защото най-добрата ми приятелка беше забравила рожденият ми ден. Закусих набързо и си изпих кафето, качих се и си облякох черни скъсани дънки и червен топ. Сложих си спирала и матово червено червило, реших да обуя червени вансове, защото не исках да изглеждам като повечето кифли. Взех си пари, документи и ключове. След като реших, че съм готова тръгнах към заведението, имах точно двадесет минути, за да стигна.
Вървях нормално, защото знаех, че ще стигна на време, но забелязах нещо странно. Бях минала няколко преки от къщата на Хари, като една и съща кола минаваше постоянно по пътя. Реших, че си въобразям затова продължих. Стигнах пред старбъкс навреме и видях Хейс, която бягаше, защото отново беше закъсняла. Застана пред мен и ме прегърна.
- Здравей, скъпа. Честит рожден ден. Не съм забравила, лудетино. - подаде ми една малка розова кутийка. Отворих я и видях две колиета с едно сърце. Знаех, защо са две, едно за мен и едно за нея. Това ни беше традиция от малки. - Е, харесва ли ти?
- Да, много ми харесва, Хейс. Благодаря. Хайде, ела да си вземем нещо и ще си ги сложим. - тя кимна и отвори вратата на влезем. - Какво ще пиеш, аз черпя.
- Ами едно двойно подсладено капучино. Аз ще седна ей там- посочи ми една маса в дъното. Кимнах и се наредих. След няколко минути дойде моя ред.
- Здравейте. Едно подсладено капучино и едно лате без захар, също така и два шоколадови мъфина. - платих, а те ми дадоха поръчката. Отидох и се настаних на масата като подадох нещата на Хейли.
- Благодаря ти. Е как вървят нещата с Хари. - усмихна се и си отхапа от мъфина.
- Добре. А при теб със Зейн.- отпих от кафето си.
- Супер. Малко се караме заради тези тренировки,но нищо друго. - отпи от капучиното си и отхапа пак от мъфина.
- Защо, да не ти е счупил нокът. - засмяхме се при думите ми. - Не, сериозно сега какво е станало?
- Ами просто аз искам да ходя с него на поръчки - прошепна, за да не ни чуват много - но той не иска, не съм била готова и бла бла бла. - млъкна и изяде мъфина.
- Боже, Хейс. Той се притеснява за теб. Нямаш си и на идея колко трудно убедих Хари да им помагаме.
Следващите няколко часа преминаха в разговори. Липсваше ми да прекарвам време с Хейс. Тя поиска да отидем до близкия мол за нови дрехи. Отне ѝ тридесет минути да ме убеди да отидем, накрая се съгласих.
Часа беше 15:27, почти три часа в този мол. Хейли не можеше да си избере дрехи и затова обиколихме мола два пъти. Накрая реши, че дрехите ѝ стигат, между временно си бях взела и аз. Тя си бе купила два топа, един чифт дънки, черен панталон, няколко комплекта бельо, защото Зейн скъсал почти всичкото ѝ и една бебешко розова рокля, както и токове за нея. Докато аз си взех една тениска, ново черно дантелено бельо с жартиери като изненада за Хари и една бордочервена рокля, която имаше тънки презрамки и очертаваше извивките ми.
Умората ме беше застигнала нямах сили да вървя повече. Спряхме се на пейките отвън пред мола, отново забелязах колата, която минаваше покрей мен докато вървях, да седи на паркинга. Точно, когато щях да кажа на Хейли, телефона ѝ звънна.
- Ало, скъпи.... Добре... Ще се чуем. - затвори телефона и ме погледна.
- Зейн каза, че днес няма да може да се прибере, защото се наложило да излезе извън града, Хари също е с него. Каза да дойда при теб, за да не си сама. - стомаха ми се сви от това, че не само бяха забравили рождения ми ден, а че и Хаз нямаше да е с мен.
- Ами добре. Хайде да викнем такси и да отидем в нас, искаш ли? - тя кимна и звънна на такси. След около десет минути пристигна и ни откара в дома - всъщност дома на Хари. Платих му и тръгнах към къщата с всичките чанти, а Хейли ме следваше. Отворих вратата и отидохме в хола, за да оставим чантите, но забелязах нещо различно. Видях, че вратата от градина е отворена, но аз помня, че я затворих още снощи.
- Хейс, тук е имало някой или още има. - прошепнах тихо, тя кимна и извади пистолета си от чантата. Отидох до дивана и извадих моя, който Хари бе скрил за всеки случай, ако другия съм го забравила горе, както и беше станало. Дадох и знак, че ще видим първо този етаж и тя кимна. Тръгнахме да обикаляме, видяхме, че няма никой и се насочихме към втория етаж. Имаше пет врати, тя застана в коридора, а аз тръгнах да отварям всички, като последна остана спалнята. Нямаше никой, тя направи знак и влезе в спалнята, след нея и аз. На леглото имаше бележка и снимки. Взех ги и забелязах, че всички са от днес. Чух Хейли, че чете бележката.
-"Много си красива, Малия. Разбирам, защо Хари те е избрал, но запомни едно ще се видим скоро." - Хейс млъкна и ме погледна.
- Бил е Ноа. Мамка му. - при което ударих вратата на банята с крак. - Ела да проверим за камери и тракери, но първо звънни на Зейн, защото не искам да се карам с Хари. - тя кимна и взе телефона си.
Часът бе вече 19:16, бяхме проверили цялата къща, но нямаше нищо. Седнахме на дивана в хола,за да си починем.
- Лия, искаш ли да отидем на клуб. Малко да се разсеем, съгласна? - погледна ме с тъжен поглед и аз просто разбрах, че трябва да се съглася.
- Добре. Какво ще си облечеш?
- Ами роклята, която си купих, а ти сложи твоята и също така и новото бельо.
- Защо да го слагам, исках да е изненада за Хари.
- Защото казаха, че ще си дойдат рано сутринта, така, че да може да го изненадаш. - погледна ме умолително и аз кимнах, взехме чантите нагоре като аз отидох да се оправям в спалнята, а тя в една от стаите за гости, която беше определена за Зейн. Когато влязох в стаята се съблякох, след което отидох в банята и се изкъпах набързо. Изсуших се и започнах да се оправям. Сложих си внимателно бельото и роклята. Избрах си едни черно токове, които да обуя. Сложих си спирала, очна линия и тъмночервено матово червило. Косата си я оставих пусната. Когато реших, че съм готова слязох в хола. След десетина минути Хейли слезе.
- Е къде ще ходим? - попитах докато си гласят чантичката.
- Ами има един нов клуб към края на града, мислех там. - кимнах. Викнахме си такси и тя каза адреса. След около четиридесет минути пристигнахме. Когато излязох всичко беше тъмно, нямаше никакъв клуб.
- Ам, Хейс сигурна ли си, че сме тук?
- Да, хайде ела. - хвана ме под ръка и тръгнахме. Застанахме пред сграда, която оприличавах повече на хангар, но не казах нищо. Когато се доближихме до вратите тя почука два пъти. След няколко секунди те се отвориха, но зад тях имаше само мрак.
- Хейс, сигурна ли си, че сме, където трябва. Не прилича на клуб. - тя ме дръпна и влязохме в него, вратите изведнъж се затвориха, а мрака ни погълна, нищо не виждах. Тъкмо щях да започна да викам, когато всичко пред мен светна. Имаше украса, маси с храна и алкохол, имаше огромна уредба и тонколони. Най-голямо впечатление ми направи огромния надпис " Честит рожден ден, Мал". Пред мен стояха Хари, Зейн и другите от компанията. Къдрокоското беше облечен с черен костюм, който му седеше великолепно. Успях да се усвестя и тогава всички извикаха "Честит рожден ден, Мал". Не можех вече да се сдържам. Тръгнах да тичам към Хаз, който само това чакаше. Когато стигнах се хвърлих в прегръдките му, а той ме пое. Започнах да плача, а той правеше кръгчета на гърба ми.
- Скъпа, не плачи, моля те. Знаеш, че ме боли да те гледам така. - отдели ме от себе си като ме накара да го погледна в очите. - Честит рожден ден, бебче. - наведе се и целуна ме бавно по устните.
След няколко минути в прегръдките му, успях да се съвзема и всички останали, започнаха да ме прегръщат и поздравяват.
Часовете минаваха, а ние пиехме, танцувахме, забавлявахме се, но изведнъж музиката спря. Всички погледнахме виновника и естествено беше моето момче.
- Ам извинете. - беше видимо притеснен. - Искам да кажа няколко думи. Малия, искам да знаеш, че те обичам и, че съм готов на всичко за теб. Наистина заедно сме от близо два месеца, но те са най-прекрасните в живота ми. - всички бяха покрей мен, а аз усещах как сълзите ми напират да излязат. - Знам, че е рано и не е казано да бързаме, но искам само да ми отговора ти. - доближи се до мен като имахме разстояние един метър един от друг. Той клекна на един крак. - Би ли се омъжила за мен? Знам, че не съм перфектен, че всичко е доста бързо и рано при това, но знаеш какви обстоятелства имаме на главите си. Така, че искам да знам, че след като мине всичко ти ще станеш госпожа Стайлс. Ще бъдеш ли моята опора, ще бъдеш ли до мен завинаги? - усещах погледите на всички около мен, а неговия просто ме изгаряше. Не откъсвахме поглед един от друг.