Nerves

Глава 14

Гледна точка - Хари

Върнах се от поръчката с Найл, но когато влязох в къщи Мал я нямаше. Претърсих на всякъде, звънях на Хейли, но и тя не знаеше нищо. Започнах да мисля къде е, обиколих всичките ѝ любими места, но без успех. Започнах да откачах, защото тя беше в неизвестност.

Минаваше полунощ, а вест от нея нямаше. Усетих, че телефона ми вибрира като се надявах това да е Мал. Отключих екрана и видях, че имам съобщение от непознат номер, отворих го и видях нещо, което ме накара да загубя контрол. Имаше снимка на Мал, беше само по бельо, също така бе вързана за нещо като стол, личеше си, че е в безсъзнание. Усетих как сълзите ми напират да излязат. След няколко минути получих ново съобщение- "Хари, тя е при мен. Тя ще живее, ако ме слушаш. Внимавай. - Ноа". Изгубих контрол напълно, започнах да чупя всичко, което беше до мен. Чувствах се толкова безпомощен, защото тя беше при него. Исках да съм аз, не тя. Мислите ми какво може да и направи, не спираха. Звъннах да групата, за да може да измислим нещо. През това време, докато я намерим ще правя това, което той иска, никога не бих рискувал живота ѝ заради моята глупост.

Беше седем сутринта, стоях на дивана в хола и чаках всички да дойдат. След двадесет минути чух как вратата се отвори и стъпките се насочиха към мен. Пред мен застанаха Зейн, Луи, Найл, Лиам и Хейли.
-Хари. - Хейс дойде и ме прегърна, като заплака щом се сгуши в мен. Не можех да издържа повече, рухнах пред тях, започнах да плача с глас, Хейс премести главата ми в скута ѝ и започна да гали косата ми, за да се успокоя. Момчетата ме гледаха притеснено и шокирано, защото никога не са ме виждали така.
- Хари- Луи се опита да привлече вниманието ми. - Ще я измъкнем, спокойно.
-Хаз, защо имаш кръв по ръцете. - попита Лиам, а аз даже не съм забелязал.
- Чупих неща и... - не довърших.
- Ела, стани да ти помогна. - каза Лиам и аз кимнах.
След двадесет минути успях да се успокоя, също така и Лиам да ме превърже, бяха няколко повърхностни рани. Зейн направи храна, а Найл кафе, събрахме и започнахме да ядем и да обсъждаме план.
- Какво иска Ноа от теб? - попита Найл
- Иска да откажа доста голяма част поръчките ни, за да може той да ги поеме. - отпих от кафето си.
- Какво друго, едва ли е само това? - попита Хейс
- Иска да се срещнем, но не знам кога и да се откажем от всичко.
- Мръсно копеле. - започна да крещи Зейн и да удря по масата.
Следващите няколко часа минаха в разговори и възможните планове, които да направим.