Изпепеляваща страст

🔸2

Пътувах в продължение на един час в моя мини купър преди да се озова пред имението. Намираше
се на няколко мили извън града, далеч от трафика и забързания начин на живот. Когато доближих портите, те автоматично се отвориха, позволявайки ми да вляза.Паркирах на едно от обозначените за тази цел места
и слязоха, приглаждайки внимателно роклята си.

-Г-ца Андерсън!?-подскочих като опарена, осъзнавайки, че не бях сама.

-Да, аз съм!-отвърнах опитвайки се да нормализирам дишането си. Този човек буквално изскочи от нищото.

-Г-н Кинг Ви очаква, моля последвайте ме!-той тръгна напред, а аз го следвах мълчаливо. Поне така имах възможност да го огледам. Едър, висок около метър
и осемдесет... мургав с прошарена коса, може би около петдесет годишен. Имаше строг и някак заплашителен вид. Изведнъж се забих в нещо твърдо като стена, вдигнах поглед, а мургавият
ме гледаше така сякаш съм му отмъкнала пържолата. Мисля,
че не ме харесва особено.

-Съжалявам, бях се отнесла. - едва сега обърнах внимание на заобикалящата ни обстановка. Първият етаж предлагаше просторен и светъл салон с трапезария, от който имаше директен достъп до две тераси
с гледка към фонтаните в средновековен стил. Това което грабна вниманието ми бяха изящните френски панорамни прозорци и подови настилки от естествени материали. Всичко което видях до момента бе уникално и не разбирах какво правя тук.

-Г-н Кинг Ви очаква в своя кабинет, който е на втория етаж, в дясно по коридора.. първата врата в дясно.-кимнах, в знак че съм разбрала и се отправих нагоре, минавайки през пищното двойно стълбище с конзолни стъпала. Буквално всеки инч от това място крещеше лукс. Завих в дясно по коридора, както бях инструктирана и почуках на вратата.

Не след дълго се чу едно "Влез!". Пооправих на бързо косата си
и пристъпих в кабинета, като затворих вратата след себе си. Това място бе не по-малко внушително. Наистина се питах какво правя тук като беше очевидно,че някой вече си бе свършил страхотно работата и моята намеса бе ненужна.

-Оливия..?-оттърсих се от мислите си, обръщайки внимание на мъжа пред мен, който ме изучаваше внимателно с поглед. За малко
да ми бадне ченето, срещайки погледа на този мъжки екземпляр, който бе като излязъл от корица на модно списание.

-Да, това съм аз.. - отвърнах притискайки папката, която носех към гърдите си. Усетих как бузите ми се затоплят, не знам дали беше заради времето или изгарящия поглед на мъжа пред мен, но  предполагам беше второто. Той заобиколи бюрото и бавно, и грациозно се приближи към мен, подавайки ми ръка. Малко се поколебах, преди да приема протегнатата ръката, когато го направих сякаш ток премина по цялото ми тяло и коленете ми омекнаха. Ще бъде по-тежко от колкото предполагах.