Изпепеляваща страст

🔸6

Събитията от изминалата нощ се превъртаха като на лента в съзнанието ми.Това което се случи беше момент на слабост. Признавам,че ми хареса...все още усещах ароматът му по себе си,но това не трябва да се повтаря. Повтарях си тази мисъл като мантра, но въпреки това дълбоко в себе си копнеех да го усетя отново. Днес бях обещала на Вал да прекараме денят заедно, след като снощи по нейните думи я бях "зарязала".За да ѝ докажа, че не е съвсем така,трябваше да ѝ разкажа за случилото се, което беше меко казано неловко за мен, а тя си умираше за подобни пикантерии, не веднъж ми беше разказвала за своите среднощни приключения.
Вземах си душ, когато чух, че се хлопна врата на спалнята ми. Точно преди да попитам кой е чух гласът на Вал.

-Аз съм,между другото имаше оставен колет за теб. - увих една хавлия около тялото си влизайки в спалнята.

-Колет ли каза?Пише ли от кого е? - попитах оглеждайки подозрително елегантната черна кутия.

-Не, но вътре може да има оставена бележка. -взех кутията, разглеждайки я внимателно.
Интересно, от кого ли е?

-Е..хайде отвори я! - пришпори ме Вал. Открехнъх внимателно капакът на кутия, надничайки вътре.Малка бележчица привлече вниманието ми.

-Какво има? Хайде, умирам от любопитство. - заподскача като малко дете в детски магазин.
Отворих кутията,фокусирайки се върху бележката. Когато видях подателя, цялата изтръпнах.

"Все още съм опианен от вкусът ти. Но това е само началото. Ще те взема в осем! Облечи роклята, която съм ти изпратил!
                                                                                         Итън Кинг
ПП:Не бъди твърдоглава!"

Този мъж беше съвсем луд. Надявах се, да се е отказал от тази идея, но не. Когато е около мен губя разсъдъка си,като че тялото ми отказва да изпълнява командите на мозъка,и следва своите собствени нужди. Ако приема поканата не съм сигурна, дали ще успея да остана безразлична, а той със сигурност ще опита да ме омае със своя неустоим чар и неподправено сексуално излъчване.

-Ее.. От кого е? - това определено щеше да я заинтригува.

-Итън Кинг.-отвърнах с равен тон,стараейки се да подтисна емоциите, които бушуваха в мен при споменаването на името му.

-И го казваш толкова спокойно? Какво пише на бележката? - повдигна въпросително вежда.