Изпепеляваща страст

🔸11

Въпреки умората цяла нощ не успях да мигна.Онези думите не спираха да звучат в главата ми, пораждайки безброй въпроси и мисли. Колкото и да се опитвах да стигна до някакво заключение, винаги имаше липсващо парче от пъзела.На пръв поглед само няколко думи, но достатъчно, за да събудят безпокойството ми. За сега не възнамерявах да споделям
с Итън, възможно е някой просто да си правеше шегички,не исках да го тревожа излишно.

В живота сякаш винаги се случва така, когато нещата вървят добре, щастлив си, имаш всичко от
което се нуждаеш и в един момент се случва нещо подобно, което разклаща устоите на този хармоничен живот, напомняйки ни, че няма нещо като пълно щастие.Не съществува подобно понятие.Важно е да ценим всяка минута,всяка секунда, всеки миг, защото всяко нещо си има своя край,но пък това не е повод
да бъдем безрасъдни и консуматорски настроени.
Идеята е да изживеем всеки
един момент на сто процента, да
се отдадем с цялото си същество, да забравим за всички ограничения и норми, всички стереотипи
и насъждедения.Да бъдем свободни във всеки един аспект на живота.

ЖЕНА.От древни времена се е смятало,че ТЯ стои зад всяка война, всяка битка и връжда.Това на пръв поглед крехко и невинно създание е било в епицентъра на най-жестоките кръвопролития. Разбира се, не пряко, а косвено. Причината?!Тя винаги е била една и съща.А именно ЛЮБОВ.
Любовта е нож с две остриета. Споделената любов е РАЙ, а онази тегнеща в сърцето само на един е самия АД.

В този случай също вярвах, че е замесена жена.Интуицията никога не ме лъжеше.Имах нужда да поговоря с някой, да споделя.
Реших да звънна на Вал, тя винаги намираше обяснение за всичко.

-Хейй..-гласът ѝ бе тих и немощен.Изглежда я бях събудила.

-Май те събудих, извинявай, ще ти звънна по-късно.- чу се леко мърморене, придружено с прозявка.

-Не ставай глупава, кажи какво има?! -навлажних устните си, предвкусвайки предстоящия разговор.

-Снощи, след като си тръгнах, намерих писмо оставено пред вратата..в това писмо имаше малка бележка, на която пишеше...-не успях да довърша, сякаш думите бяха заседнали в гърлото ми.

-Какво пишеше, не ме дръж в напрежение?! -преглътнах звучно, преди да проговоря.

-"Стой далеч от Итън!"-изплюх думите като отрова,която ме разяжда отвътре .