Изпепеляваща страст

🔸10

-ДАРСИИ...НЕЕ..-викът на Итън прекъсна сънят ми, карайки ме да подскоча отбранително.Ситни капчици пот се стичаха по тялото му, а на лицето му бяха изписани ужас и паника.

-Итън, добре ли си?-очите му бяха изпълнени с болка,а погледат му блуждаеше, сякаш изгубен в спомените си.Когато погледът му попадна на мен, чертите му се смекчиха, изпусна дълбока въздишка и ме притегли в обятията си.

-Добре съм, просто кошмар. -отвърна с равен тон.Имах усещането, че това не е просто обикновен кошмар,но за момента нямаше да разпитвам.Отпусна се назад повличайки ме със себе си. Отново лежах върху гърдите му, заслушана в ударите на сърцето му,а той с ловки движения рисуваше кръгчета по гърбът ми, карайки кожата ми да настръхне.

-Много се уплаших,когато те видях в това състояние.-промърморих тихичко, но достатъчно силно, за да ме чуе.

-Както ти казах,беше просто кошмар,нима хората не сънуват кошмари?!- може би щях да се съглася с него, ако не бе изкрещял онова име.ДАРСИ.Коя ли е тя?Каква е връзката помежду им?В главата ми се въртяха куп въпроси, чиито отговори възнамерявах скоро да науча.

-Да,просто се уплаших,никога не съм те виждала толкова..уязвим.-за момент застина, сякаш усмисляйки думите ми.

-Няма за какво да се тревожиш, а сега заспивай, мъниче.-затворих очи, унасяйки се под мелодията на сърцето му.

***
Болезнени спазми нарушиха
сънят ми,станах като внимавах
да не събудя Итън и изтичах
до банята, с нежелание открих,
че месечният ми период е настъпил.За щастие в чантата
си носех превръзка,бях подготвена, за този не толкова приятен момент.След като си взех душ и
се оправих, реших да потърся някакво обезболяващо.Цикълът ми винаги е бил болезнен и единствено с хапчета успявах
да контролирам положението.
След като намерих обезболяващо, побързах да го изпия и се върнах
в спалнята.Итън все още спеше. Погледнах часът беше седем сутринта, но с тези дръпнати завеси човек трудно би се ориентирал, коя част на денят е. Трябваше да се прибирам, днес е рожденият ден на Вал и като една добра приятелка, трябваше да ѝ помогна с организацията.Реших
да не будя Итън, за това му
оставих бележка,целунах го
и тихомълком напуснах стаята.

***

-Как мислиш, тази подходяща ли е? -попита Вал,завъртайки се в кръг Изглеждаше великолепно,роклята идеално подчертаваше извивките на тялото ѝ.Тя притежаваше чар и харизма, с които би омаяла всеки.