Изпепеляваща страст

🔸9

Часът беше шест, а аз пътувах към имението със своя мини купър. Преди това се отбих до университета, за да презентирам един от финалните проекти.След един месец е дипломирането.Не мога да повярвам,че всичко това скоро ще приключи.Тези три години, минаха като един миг.Навярно, това е така, защото последвах мечтата си, уча това което искам, а скоро и ще се занимавам с това професионално. Винаги съм знаела,че това е моето призвание.Творчеството винаги ми е доставяло удоволствие, независимо в какъв аспект.Да оставиш частица от себе си.

Телефонът ми звънна, изваждайки ме от моя малък унес.Беше Сам, един от мъжете, които ще отговарят за ремонта в имението. Днес те също щяха да присъстват, за да се запознаят със спецификата на обекта.Все още не бяхме говорили лично, за да обсъдим детайлите, а само чрез мейли.Днес ще направим справка, относно това какво ще ни е нужно.Надявам се да се сработим.Сложих си хендсфри слушалката и приех обаждането.

-Г-ца Андерсън?-непознатия глас прозвуча в слушалката,карайки ме да наместя устройството, така че да се чува по-ясно. Въпреки, че ще работим заедно сега за първи път чувах гласът му.Звучеше леко притеснен.

-Аз съм Сам.Някакъв проблем ли има?

-Не,няма проблем, просто исках да ви уведомя,че пътуваме към имението. -въздишка на успокоени се отрони от устните ми.

-Страхотно,аз също съм на път.Ще се видим там.До чуване! - свалих хендсфри слушалката от ухото си, съсредоточавайки се върху пътя.
Включих радиото и песента на Ед Шийрън "Shape of You" изпълни купето.Инстинктивно пръстите ми забарабаниха по волана в такт с музиката.Гласът на този човек бе толкова магнетичен и пристрастяващ, като че те тегли с невидима примка и обладава сетивата ти. Не след дълго, така познатите черни порти попаднаха под полезрението ми.Както предния път,приближавайки се,те се отвориха автоматично, разкривайки цялото това изящество и лукс,за което мнозина мечтаят. Паркирах на познатата алея, като забелязах, че автомобилът на Итън също е тук.
При мисълта за него, в тялото ми се завихри вихрушка от емоции, а страните ми пламнаха. Взех си скиците и слязох от колата,в този момент забелязах Сам и момчета, които тъкмо пристигаха.

~Итън~

-Шефе, те са тук.-информира ме Конър,бях забравил, че екипът също ще присъства.Това до някъде объркваше плановете ми.Главната ми цел е моята малка перла. Винаги е била само тя.