Изпепеляваща страст

🔸32 (END)

              

Бялата ми лятна рокля се раздвижва в синхрон с внезапно появилия се ветрец, а русите
ми къдрици като по команда
се присъединяват към шоуто. Затварям очи, наслаждавайки
се на мига, а сетивата ми отново полудяват, долавяйки аромата
на розите. Лятната градина към имението притежаваше богат асортимент от рози, видове, за които дори не бях подозирала,
че съществуват и определено се
бе превърнала в едно от любимите ми местенца.

От две седмици с Итън пребивавахме в имението му
или както той ме контрираше, нашият дом, там, където започна всичко и смеех да твърдя, че тази изолация ми се отразяваше повече от добре. През последния месец преминахме през не малко трънливи пътеки и това малко бягство ни се отразяваше повече
от благоприятно. След всичко което се случи, връзката ни сякаш укрепена още повече, а любовта
ни растеше ли..растеше. За мен любовта винаги е стояла на пиедестал, но никога не съм вярвала, че е възможно да придобие такива размери, по такъв начин някой да плени сърцето ти, че да си готов да го последваш дори и в ада, колкото
и клиширано да звучи. Това което разбрах, е че любовта е сила, която може както да убива така и да възскресява, но в крайна сметка какъвто и да е изходът, тя си заслужаваше...дори да бъде
само миг.

Мислите ми бяха прекъснати
от един познат аромат, който
се бе превърнал в мой личен афродизиак и безспорен наркотик. Клепачите ми се спуснаха инстинктивно, а в тялото
ми сякаш избухнаха безброй фойерверки. Секунди по-късно усетих силните му ръце да се увиват около талията ми, прилепяйки ме плътно към себе си, а устните му кацнаха на врата ми, извиквайки усмивката ми.

—Отново ми избяга, малка пчеличке. — тонът му прозвуча по-скоро закачлив, отколкото обвинителен, а устните му застъргаха по горещата ми плът
в подкрепа на съжденията ми. Подсмихнах се на прякора, който си бях спечелила и то съвсем заслужено като вземем предвид факта, че винаги, когато изчезвах, по някаква необяснима причина винаги се озовавах в градината при цветята.

—Мхмм..— измънках, неспособна да изляза от омая на действията
му в главна роля, на които бе изключително опитния му език.

Усещах как дланите ми започваха да се потят, а коленете ми придобиваха онази желеобразна текстура караща ме да губя упорна точка.